Welcome to Casino “Europe”*

Бисер Манолов, блог
Никога не съм вярвал, че казино игрите са сред любимите на европейските лидери. Даже си мисля, че знам и каква стратегия използват. Казва се „Мартингейл“. Ще обясня какво представлява. Да предположим, че имате 100 долара и решите да ги заложите на ролетка. Ако ги загубите, удвоявате залога, т.е при второто завъртане, за да си възвърнете първоначалната инвестиция, залагате 200 долара. Ако и тях загубите, залагате 400 долара и т.н. Принципът е при всяка загуба да удвоявате сумата, която залагате. Ако допуснем, че цели 10 пъти сте губили, то на 11-ия път сумата, която ще трябва да заложите, за да си върнете първоначално заложените 100 долара, е в размер на 204 800 долара. Уникално! На този етап от играта тънкият момент е от къде ще намерите над 200 000 долара, за да си върнете първоначално вложените 100 долара. Представяте ли си, ако в действителност сте попаднали в такава ситуация и опрете до най-добрия си приятел с молба да ви даде 200 000 долара назаем с условието, че ще си поделите по 50 долара. Каква мислите, че ще бъде неговата реакция? И така, добре дошли в казино „Европа“.
Какво стана всъщност? Някои европейски държави до такава степен вярваха в „най-добрия приятел“, разбирайте финансовите пазари, че въпреки „взетите назаем пари“, надхвърлящи многократно 11 пъти нормите, нито за миг не загубиха увереността си. Е, да, но както винаги се случва в реалния живот, когато си най-убеден в дадена ситуация, почти винаги си грешен. Какво ме накара да помисля в тази посока?
От центъра за изследвания към финансовия гигант Morgan Stanley бе публикувана информация за дълговото състояние на десетте най-развити държави. Не става въпрос само за държавен дълг, а за общ дълг. В общия дълг са включени и задълженията на корпоративния сектор, финансовия сектор и домакинствата. За да се получи по–ясна картина за ситуацията, инвестиционната банка изчислява общата задлъжнялост като процент от брутния продукт. Какво се получава на практика? Общата задлъжнялост на Англия като процент спрямо брутния продукт на страната е 900 %. Тоест, ако в Англия решат да работят единствено и само за връщане на дълговете (говорим без разходи за храна и консумативи), то след 10 години този дългов „Еверест“ ще бъде сведен до кота нула. Японците са втори с 600%, Швеция е на престижното трето място с малко над 400%. Европа като цяло е на четвърто място с над 400%. Пето и шесто място си поделят Норвегия и Швейцария с нива между 350-400%. Изненадата е САЩ с общ дълг от 300% спрямо брутния си продукт. Видно е, че имаме притеснителна обща задлъжнялост на горепосочените държави. До кога кредиторите на тези държави ще вярват на обещанията им, че рано или късно ще си получат парите – можем само да гадаем. Засега системата функционира, макар че твърде много наподобява на онзи комунистически принцип от миналото, според който всеки получава според потребностите си. Колко красиво звучи, нали? Даже си представям как една невидима ръка с гума без никакъв проблем изтрива натрупаните дългове и всички са щастливи. Е, но реалността е болезнено различна. Тези, които имат пари, ги дават все по-трудно на тези, на които са им жизнено необходими. През тази седмица глобалните диспропорции доведоха до поредния парадокс на финансовите пазари. Доходността по двугодишните германски държавни облигации падна под 0%, т.е. ако инвестирате парите си в тези ценни книжа и ги държите до падежа, накрая ще получите по-малко пари отколкото сте вложили. Тези данни единствено показват несигурността, която е обзела финансовите пазари. Все по-малко инвеститори вярват на способността на южна Европа да се справи с дълговите си проблеми. Кипър като държава, силно зависима от процесите в Гърция, анонсира, че до края на месеца ще поиска спасително финансиране от Стария континент. Разходите на Италия и Испания по заемането на средства се увеличават съществено и не е много далеч моментът, в който практически те няма да могат да си позволят високите лихви, за които претендират инвеститорите, отчитайки степента на риска.
Европейските финанси в момента действително наподобяват казино. „Банката“ на казиното се казва Германия и всичко е концентрирано в нейните ръце. Нямам идея за какво се водят непродуктивните дискусии в ЕК, тъй като накрая винаги опираме до това кой колко пари ще даде. Като най-голям донор на европейските харчове Германия категорично има право да налага условия. В този смисъл, като за начало, е редно да изземе чиповете от ръцете на играчите с южноевропейски произход.
Между другото, през последните дни се прокрадна идеята, че германците вече са склонни да подкрепят идеята за издаване на общи европейски облигации. Това тяхно решение показва действително дълбочината на съществуващите в момента проблеми. Твърде много популярност придоби становището на един от основните любители на хазартните игри – Джордж Сорос. Според него Европа има три седмици, за да спаси еврото. Типично крайно изказване , което аз лично не споделям. Както каза испанският премиер, новата архитектура на Европа преминава задължително през създаването на централизиран контрол върху публичните финанси. Основният сблъсък между французите и германците в момента остава по отношение на общите европейски отговорности за държавните и банковите задължения. Меркел е категорично против размиването на отговорностите, и по-специално тези на банките. Издаването на общи европейски облигации, обаче, ще бъде отчетено от финансовите пазари като победа на френските възгледи. В края на краищата няма нищо лошо. Най-важното в момента е как да затворим европейското казино по най-безболезнения начин. Напоследък се прокрадва и идеята за създаването на паневропейски фонд за депозитно застраховане на банките в Европа. В нея има твърде много екзотика и малко бизнес логика, но, както вече всички се убедихме, в ЕК всичко е възможно.

*Добре дошли в казино “Европа”