Stratfor:Германия ще прекрои Европа в свой интерес

Световната система преминава през сериозна промяна. Три утвърдени сили - Германия, Иран и Китай - са изправени пред предизвикателството да променят начина, по който взаимодействат с близките си региони и света като цяло, отбелязва Неправителствената разузнавателна агенция Stratfor.
Примерът на европейското развитие, разкриващ парадигмата пари срещу суверенитет, намира израз в европейския монетарен съюз, представен най-добре от единната европейска валута - еврото.
Stratfor винаги е поставял под съмнение оцеляването на еврото. Поддържането на единна валутна и монетарна политика за богати, технологични и капиталови динамични икономики - като Германия - и в същото време за бедни, аграрни / производствени икономики като Испания, винаги е изглеждало като предпоставка за проблеми. Страни като Германия имат склонност да поддържат високи лихвени нива, за да привличат инвеститорски капитал. Такива страни нямат нищо против силната валута, доколкото производството им притежава висока добавена стойност, което дори и независимо, остава конкурентоспособно.
Страни като Испания, обаче, се нуждаят от евтина валута, тъй като за голяма част от изнасяните стоки добавената стойност на произведеното не е достатъчна. Тези страни трябва да търсят начини да получат конкурентни цени. Способността им да нарастват зависи предимно от достъпа им до евтини кредити, които, обаче, могат да бъдат насочени и към неподходящи цели.
Позицията на Stratfor е, че поддържането на система с единна валута може да доведе до задържане на високи нива на инфлация в по-бедните страни от групата в момент, когато са достигнали до капитал и не са осигурили качество на собствените си продукти. Подчертаваме, че подобен достъп до капитал ще генерира огромни дългове в тези държави, изтъква Stratfor. Нещо повече - подобни дългове ще станат причина за възникване на недоволство в зоната с единна валута, след като Европейската централна банка е създадена, за да обслужва някои икономики за сметка на други.
Всичко това, и дори повече, вече се случи. Виждаме как финансовата криза от 2008 - 2009 г. в Централна Европа е особено поучителна. Независимо от споделеното членство в Европейския съюз представителите на Западна Европа не са особено склонни да спасяват източноевропейските си партньори.
Нещо повече, на един етап дори изразихме убеденост, че тези обстоятелства ще се окажат гибелни за съюза с единна валута, което ще доведе и до разпад на Европейския съюз. Сега обаче не сме толкова сигурни, подчертава в доклада си Stratfor.

Германия и европейската криза

Ядрото на настоящата криза в Европа се състои в това, че повечето европейски страни, и конкретно Гърция, Португалия, Испания и Италия, не са приложили достатъчно ефективен контрол върху бюджетите си и в резултат сега трябва да се справят с големи просрочени задължения. Изброените държави са се развивали въз основа на евтини кредити, получени от еврото.
Вместо да използват кредитите, за да постигнат устойчив икономически ръст, тези държави са живели от разликата между стойността на получените кредити, благодарение на единната валута, и кредита върху собствените продукти. Социални програми са били финансирани от нарастващ дълг, като самата стойност на дълга оставаше ниска, особено след като по-бедните държави акостираха на германските цени на облигациите.
Към настоящия момент лихвените нива, определени от ЕЦБ, са фиксирани на 1 %, като в миналото за своите цели Гърция повишаваше лихвите до двуцифрени нива. Натрупаният държавен дълг в Гърция - който надвиши годишния БВП на страната, ще доведе или до дефолт (предизвикан от усилията за поддържане на описаните програми) или до социална революция ( предизвикана от намерението за отписване на подобни програми). И двата варианта са напълно възможни да се случат.
Вниманието на Stratfor е насочено в нова посока след интервю на немския министър на финансите Волфганг Шаубле от 13 март, когато той в общи линии изтъкна, че ако Гърция или някой друг член на еврозоната не може да управлява правилно финансите си, трябва да бъде изключен от еврозоната. Това определено привлече вниманието ни, заявяват от Stratfor. И не толкова, защото няма особено легален начин да се случи това. (И не защото, Гърция като пълноправен член на ЕС и еврозоната по спорни въпроси може да наложи вето върху дадено решение).
Това, което привлече вниманието ни е, че изказването на Шаубле не е обикновена заплаха. Също така не е изказване на държава, която е затруднена, потопена или засегната. Това дори не е изказване на случаен представител на ЕС, а е по- скоро изказване на критичен представител.
Изглежда Германия не само ще обмисли конкретната ситуация, но публично ще  обмисля прекрояването на Европа в свой собствен интерес. Може да не го направи или да не го направи сега, но е очевидно, че Германия ще промени установените си отношения с Европа.
Един по- внимателен поглед на ефектите върху еврото след 13 март дава отговор защо Шаубле придоби такава увереност, за да направи толкова дръзко изказване.
Членовете на една и съща валутна зона може да се окажат заложници на един и същ пазар. Всеки трябва да се конкурира с другите на пазара за почти всичко. Такава ситуация позволява на словаците да претендират за ипотечни заеми на същите лихвени нива като датчаните. По същата логика ефективните ирландски работници активно биват конкурирани от неефективните испанци или още повече -  свръхефективните немски служители са конкурирани от свръхнеефективните гръцки работници.
Парадигмата на Европейския съюз определено ще претърпи промени, смятат от Stratfor. Германия не просто се обади, но започва да отстоява собствените си национални интереси. Политическо единодушие настъпи в Германия срещу спасяването на Гърция. Нещо повече, политическо единодушие се образува и около
промяната на взаимоотношенията и правилата в еврозоната. И Германия е в много добра позиция.