SOS за храните - плодове, зеленчуци

Какви са пазарните изкривявания в сектор „Плодове и зеленчуци“. На този въпрос отговаря асоциацията "Активни потребители", позовавайки се на новия анализ за състоянието на сектора на КЗК.

       Секторът „Плодове и зеленчуци“ е определен от КЗК като „самостоятелно рисково звено“ в хранителната верига поради натрупани структурни дефицити и специфични пазарни изкривявания. Основните изкривявания и уязвимости включват:

Логистични и инфраструктурни дефицити: Липсата на достатъчно складова и хладилна инфраструктура принуждава производителите към „принудителни продажби“ веднага след прибиране на реколтата на неизгодни цени поради нетрайността на продукцията.

Силна зависимост от посредници: Поради малкия си мащаб и липсата на обща логистика, малките производители са силно зависими от дълги вериги на доставка и посредници, което намалява добавената стойност за самото производство.

Натиск от търговските вериги: Установени са сигнали за силен преговорен натиск върху доставчиците за рязко намаляване на изкупните цени (в някои случаи с точно 15%), често под заплаха от прекратяване на договорите и изваждане от асортимента.

Натиск от вноса: Вносната продукция често измества българската дори в периода на активния местен сезон, което отслабва националната производствена база.

Висока производствена волатилност: Секторът е изключително чувствителен към климатични шокове. Пример за това е 2025 г., когато производството на плодове спада с 68% спрямо предходната година, поради лошо време.

Критично ниско ниво на напояване: Едва 23% от общите площи с овощни видове в България се напояват, което превръща климатичния риск в директен ценови и структурен риск.

Зависимост от вносни суровини за производство: Налице е прекомерна зависимост от вносен посевен и посадъчен материал, като над 95% от изпитваните сортове в страната са чужда селекция.

Слабо коопериране: Интересът към сдружаване остава нисък, което пречи на производителите да постигнат мащаб, постоянство на доставките и по-силна позиция при договаряне.

       Тези фактори създават среда, в която ценовият натиск се формира още при изкупуването, сортирането и транспорта, което прави сектора силно уязвим на кризи.

Какви са мерките в предложената Национална програма „Плодове и зеленчуци“

       Предложената от КЗК Национална програма „Плодове и зеленчуци“ е замислена като специализиран пакет за стабилизиране на сектора, който е идентифициран като „самостоятелно рисково звено“ в хранителната верига. Програмата обхваща 15 основни направления (ядра), целящи да обхванат цялата верига от производството до крайния потребител:

Постоянен месечен и сезонен баланс: Регулярно проследяване за всеки отделен продукт (домати, картофи, ябълки и др.) на местното производство, реализираните количества, вноса и цените на различните нива.

Мониторинг на вносната зависимост: Анализ дали вносът само допълва сезонния недостиг или трайно измества българската продукция в периоди на активна местна реколта.

Проследимост на произхода и етикетиране: Гарантиране, че вносната продукция не се представя подвеждащо като местна, особено на фермерски и общински пазари.

Укрепване на организациите на производители: Насърчаване на сдружаването за постигане на мащаб, постоянство на доставките и по-силна преговорна позиция спрямо търговските вериги.

Инфраструктура и логистика: Обвързване с регионалните хранителни хъбове за осигуряване на общи хладилни бази, линии за сортиране, калибриране и пакетиране, което да удължи пазарния живот на продукцията.

Възстановяване на напояването: Тясно обвързване с програмата за поливно земеделие, тъй като едва 23% от площите с овощни видове в момента се напояват, което създава висок климатичен и ценови риск.

Българско семепроизводство: Насърчаване на местната селекция и разсадопроизводство за намаляване на зависимостта от вносен посадъчен материал, който не винаги е адаптиран към местните условия.

Развитие на преработката: Стимулиране на сушенето, замразяването и консервирането като инструменти за намаляване на загубите и усвояване на продукция с кратък срок на реализация.

Нов подход при обществените поръчки: Използване на публичното хранене (училища, болници) като стабилен пазар за местни производители чрез критерии за свежест, сезонност и качество вместо само „най-ниска цена“.

Мониторинг на тържищата и посредниците: Специализиран анализ на разликата между производствена, борсова и крайна цена.

Защита от нелоялни практики: Активен надзор срещу ценови натиск, заплахи за прекратяване на договори, ретроактивни отстъпки и прехвърляне на промоционални разходи към производителите.

Регионален подход: Териториално адаптирани решения според профила на региона (оранжерии, овощарство, планински райони).

Интеграция на данни: Използване на Централния регистър за проследимост и Националната обсерватория „Храни“ за ежегоден анализ на сектора.

Публична прозрачност: Осигуряване на агрегирана информация за потребителите без разкриване на чувствителни търговски тайни.

Пазарна логика: Програмата изрично изключва административно определяне на цени или тавани, като се фокусира върху създаване на условия пазарът да функционира по-ефективно.

       Целта на тези мерки е да превърнат разпокъсаното индивидуално производство в организирано и логистично осигурено предлагане, способно да устои на пазарни и климатични шокове.

Какви са специфичните мерки за подкрепа на сектор „Плодове и зеленчуци“?

       Специфичните мерки за подкрепа на сектор „Плодове и зеленчуци“ са обособени в документа на КЗК като приоритетни, тъй като този подсектор е идентифициран като самостоятелно рисково звено поради неговата висока сезонност, нетрайност на продукцията и силна зависимост от посредници. Основните мерки включват:

1. Национална програма „Плодове и зеленчуци“

       Тя предвижда цялостен пакет от действия за стабилизиране на веригата от производството до пазара:

Месечен и сезонен баланс: Проследяване за всеки отделен продукт (домати, краставици, картофи, ябълки и др.) на местното производство, внесените количества и цените на различните нива.

Мониторинг на вносната зависимост: Анализ дали вносът само допълва сезонния недостиг или трайно измества българската продукция в периоди на активен сезон.

Проследимост на произхода: Гарантиране, че потребителят получава коректна информация и вносната продукция не се представя подвеждащо като местна.

2. Инфраструктура и логистика (Регионални хъбове)

       Тъй като плодовете и зеленчуците са нетрайни, КЗК предлага изграждането на регионални хранителни хъбове:

Споделена инфраструктура: Осигуряване на хладилни бази, линии за сортиране, калибриране и пакетиране, което да удължи пазарния живот на продукцията.

Намаляване на загубите: Използване на обща логистика за минимизиране на разходите и отпадъците по веригата.

3. Укрепване на производствената база

Възстановяване на напояването: Тъй като едва 23% от площите с овощни видове се напояват, програмата е критична за стабилизиране на добивите и намаляване на ценовата волатилност.

Българско семепроизводство: Насърчаване на местната селекция и разсадопроизводство, за да се намали зависимостта от вносен посадъчен материал, който определя качеството и устойчивостта на насажденията.

4. Пазарен достъп и публични доставки

Нов подход при обществените поръчки: При снабдяването на училища, болници и социални кухни да се използват критерии за свежест, кратко време за доставка и качество, вместо само „най-ниска цена“, което облагодетелства местните производители.

Къси вериги на доставка: Подкрепа за директни продажби чрез фермерски и общински пазари с гарантиран произход.

5. Контрол и защита от нелоялни практики

Специализиран мониторинг на тържищата: Проследяване на ценовата траектория и ролята на посредниците.

Защита от ценови натиск: Активен надзор срещу нелоялни практики като искания за рязко намаляване на изкупните цени (често под заплаха от прекратяване на договорите), ретроактивни отстъпки и прехвърляне на промоционални разходи към производителите.

Национална обсерватория „Храни“: Специален модул за плодове и зеленчуци, който анализира разликите между производствена, борсова, вносна и крайна цена.

       Целта на тези мерки е да превърнат разпокъсаното индивидуално производство в организирано и логистично осигурено предлагане, което да устои на пазарните шокове.