FTD: Меркел трябва да продаде скъпо одобрението си за Драги

Подкрепата на френския президент Никола Саркози за кандидатурата на централния банкер на Италия Марио Драги за следващ президент на ЕЦБ поставя германския канцлер Ангела Меркел под натиск да вземе решение, отбелязва германското издание на в. "The Financial Times". Меркел и без това ще трябва да подкрепи италианската кандидатура, но не бива да "дарява" гласа си прибързано, отбелязва изданието. Изходът от надпреварата за наследник на Жан-Клод Трише е почти решен - след като ръководителят на германската централна банка Аксел Вебер реши да се оттегли, а Саркози подкрепи италианското предложение, всичко сочи към Марио Драги. За одобрението си обаче канцлерът трябва да получи съответната цена. Целта на Меркел трябва да бъде да издигне кандидата, който най-добре ще осигури дългосрочните интереси на Германия в еврозоната. Колкото и странно да изглежда, Драги е подходящата личност. Няма спор, че той има нужната квалификация. Проблемът на Меркел е, че е трудно един италианец да бъде представен на германската общественост като пазител на стабилността по германски образец. Задръжките на германските гласоподаватели обаче могат да бъдат добър довод за Меркел в преговорите с европейските лидери. Тя би могла да обвърже подкрепата си за Драги с искане германецът Юрген Щарк да получи по-силна роля в борда на директорите на ЕЦБ или да изиска "Пактът за еврото плюс", който бе приет през март, да бъде по-обвързващ за националната политика, отколкото бе договорено на срещите на европейските лидери. Канцлерът би могла да поиска и подобряване на временния и на постоянния механизъм за стабилизиране на еврозоната, за да закрепи позициите си сред германските политически кръгове. Като италианец Драги винаги е трябвало да се бори с предразсъдъците на северноевропейците, че само заради произхода си е привърженик на слабото евро. С него начело на ЕЦБ обаче има голяма вероятност да се наложат германските възгледи за безкомпромисна борба с инфлацията, бързо излизане от програмата за изкупуване на държавни облигации и "твърда линия" при определянето на бъдещите правила за еврозоната - все пак един италианец начело на европейската емисионна банка непрекъснато ще трябва да доказва на другите страни от еврозоната и на пазарите, че не се отнася към паричната политика като италианец, заключава изданието.