EU лидери за срещата в Брюксел

Френският президент Никола Саркози заяви в Брюксел, че преговорите за намаляване на гръцкия дълг напредват "в добра посока" и че има основания да се вярва, че през следващите няколко дни може да бъде постигнато окончателно решение по въпроса, предаде AFP. Саркози заяви това на пресконференция след срещата на високо равнище на ЕС в Брюксел. Френският президент отхвърли предположенията, че поради решението на 25 от 27-те страни от ЕС да приемат пакта за по-строга бюджетна дисциплина възниква Европа "на различни скорости", предаде DPA. На завършилата късно снощи в Брюксел среща на високо равнище на ЕС стана ясно, че две страни от общността-Великобритания и Чехия не приемат новия пакт, по който бе постигнато съгласие. Седемнайсетте страни от еврозоната ще продължат сами да се справят с проблемите, свързани с тяхната валута, каза Саркози. Това не значи, че има няколко скорости, не значи, че има страни, които ще бъдат оставени настрана. Напротив, подчерта френският президент, пред журналисти. Това значи, че има различни степени
на европейска интеграция и че всеки има свободата да избира, каза Саркози. Бюджетният пакт, предложен от Германия и Франция, е основен момент от усилията за стабилизиране на финансовия пазар на 17-те страни от еврозоната. Той определя строг таван за структурния дефицит- 0,5% от номиналния БВП и въвежда международна юридическа отговорност за нарушаване на това изискване, отбелязва ИТАР-ТАСС. Фактът, че осем страни от ЕС, които не влизат в еврозоната, са обещали да се присъединят към пакта, говори за решимостта на ЕС да преодолее дълговата криза в еврозоната с общи усилия. Новият бюджетен пакт ще бъде официално подписан в началото на март и ще влезе в сила, когато бъде ратифициран от 12 страни. Срещата на високо равнище на Евросъюза стана много важен етап в борбата със сегашната дългова криза, заяви на заключителната пресконференция президентът на ЕС Херман ван Ромпой. Обсъдихме стратегията за ускоряване на икономическия растеж и приеха съответна програма, каза той, цитиран от ИТАР-ТАСС. Продължи работата и по укрепване на финансовата стабилност на еврозоната. Главният момент е одобряването на бюджетния пакт. Към 17-те страни от еврозоната, които пактът непосредствено засяга, се присъединиха още осем държави от ЕС. Ние оценяваме това като несъмнен успех, подчерта Ромпой. Само две страни отказаха да се присъединят към пакта- Великобритания, която още през декември бе казала, че няма да го стори, и Чехия, която в последния момент обясни, че не може засега да се ангажира с пакта поради трудности, които могат да възникнат при ратифицирането на документа. Той определя строг таван за структурния дефицит- 0,5% от номиналния БВП и въвежда международна юридическа отговорност за нарушаване на това изискване. Новият договор предстои да бъде подписан в началото на март, а за да влезе в сила, е необходимо да бъде ратифициран от 12 страни. В борбата с кризата залагаме не на краткосрочни, а на фундаментални мерки, коментира пред журналисти резултатите от срещата председателят на ЕК Жозе Барозу, който призна обаче, че за осъществяването на тези мерки ще е необходимо време. На срещата бе приета и декларация за икономическия растеж и заетостта. Решено бе също от юли за започне да действа Европейският стабилизационен механизъм, който дава на еврозоната фонд (500 милиарда евро), способен да отпусне при нужда бърза финансова помощ на всяка страна членка. В Брюксел бе постигнат и компромис по полското искане за участие и на страни извън еврозоната в срещите й. Полският премиер Доналд Туск съобщи на пресконференция, че е решено срещите на високо равнище на страните от еврозоната да се провеждат само след срещите на 27-те страни от Общността или на 25-те страни, присъединили се към новия бюджетен пакт. Темите на срещите и плановете за тях ще се обсъждат предварително с участието на държави, които са извън еврозоната, каза още Туск. В Брюксел той настояваше в заседанията на еврозоната да участват и страни, които още не влизат в нея, за да не може в пакта да влязат норми, позволяващи само 17-те страни от еврозоната да взимат решения, важни за ЕС. Полша не е напълно доволна от постигнатия компромис, но главното е, че не бе нарушен принципът за общност и че се запазват постулатите на основните европейски договори, каза Туск. Според него бюджетният пакт, по който бе постигнато съгласие, е могъл да бъде по-амбициозен в частта си за задълженията. Полският премиер посочи, че за много страна ратифицирането на пакта може да се окаже "голям проблем". Великобритания няма намерение да пречи на страните от еврозоната да взимат решения за преодоляване на финансовите си проблеми, стига тези решения да не са в разрез с интересите на Великобритания, заяви през журналисти след срещата британският премиер Дейвид Камерън. Радваме се, че в новия бюджетен пакт се казва, че не бива да се взимат мерки, които биха могли да навредят на общия европейски пазар, подчерта той и припомни, че Лондон още през декември е блокирал приемането на предишно споразумение, което е можело да изложи на риск финансовите институти на Лондонското сити. Въпреки затягането на финансовата дисциплина, трябва да се извърши рекапитализиране на банките, да се сложи край на "неяснотата около Гърция и нейния дълг", да се направи всичко необходимо, за да се предотврати разпространяване на дълговата криза, заяви Камерън. Германският канцлер Ангела Меркел изрази задоволство от резултатите на срещата, но защити тезата за необходимостта от контрол върху работата на гръцкото правителство за преодоляване на кризата. Гърция е "особен случай" по редица причини. Тя не успя за спази договорките за преодоляване на кризата, освен това в случая с Атина става дума и за участие на частни кредитори, за разлика от случаите с Португалия или Ирландия, каза Меркел.