7 млрд.лв. пести София - при чист въздух

Американската търговска камара в България (AmCham) представи доклад "Декарбонизация на електроенергийната система на България 2022-2050", който  включва три сценария и пакет от препоръки за политики, които способстват енергийния преход чрез удачна инвестиционна рамка.

Съпредседателят на комитет "Енергетика и минерални ресурси" и изпълнителен директор на "КонтурГлобал Марица Изток 3" Красимир Ненов обясни, че анализът е изготвен чрез метода на моделиране, като се отчитат климатичните особености, свързаността между отделните страни, инсталираните мощности, както и очакваното развитие на технологиите. Докладът предлага стратегически подход за отговорен преход към декарбонизация на електроенергийния сектор в България. Той не фаворитизира никоя от наличните технологии за постигане на декарбонизация. Ненов посочи, че в доклада са разгледани три сценария.

Първият "Сценарий за ангажименти към 2020 г." ("СА 2020") се основава на ангажиментите по Националния план "Климат Енергетика" от 2020 г. Това е изходният сценарий, който служи за сравнение с другите два сценария. Той отразява еволюцията на производствения микс за постигане на целта за 40 процента намаление на въглеродните емисии в енергийния сектор до 2030 г., произтичаща от целта за 49 на сто по-малко емисии въглероден диоксид в рамките на цялата икономика спрямо 1990 г.  По думите на Ненов този сценарий не отразява новите по-амбициозни цели за намаление на въглеродните емисии с 55 процента към 2030 г.  и нетно нулеви емисии към 2050 г. Целта на сценария е да бъде референтен, спрямо който се сравняват другите сценарии.

"Сценарият с повишена амбиция на ЕС" ("СПА ЕС") разглежда набора от налични варианти за пълна декарбонизация до 2050 г. в съответствие с европейския пакет "Готови за 55". В този вариант се очаква да се разчита в по-голяма степен на нови инвестиции в газови инсталации и да се ускори закриването на въглищните централи до 2025 г. Ненов уточни, че този сценарий се основава на икономическо диспечиране на базата на съществуващите технологии. Тази зависимост между лигнитните въглища и бъдещите гъвкави мощности показва решаващата роля на един организиран преход. При него се запазва значителна база от съществуващите топлоелектрически централи, за да гарантира сигурността на доставките по време не прехода, чрез организирано затваряне на централите на лигнитни въглища и нови инвестиции в газови или гъвкави мощности с ниски въглеродни емисии.

При сценария "Алтернативен път за прехода" ("АПП") се тестват вариантите, които биха свели до минимум разходите за постигане на междинното намаление на емисиите на въглероден диоксид в България с 55 процента до 2030 г. и пълна декарбонизация до 2050 г. (без да се надхвърля целта за намаляване на емисиите, за разлика от сценария "СПА на ЕС", но с по-амбициозна цел в сравнение със сценария "Ангажимент за 2020 г."). 

Както в рамките на АПП, така в СПА на ЕС се предвижда непостоянните възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и нисковъглеродните мощности да играят нарастваща роля за декарбонизацията и през 2030 г., и през 2050 г.

В рамките на "Алтернативен път за прехода" до 2030 г. се предвижда да бъдат изградени минимум 7,5 гигавата вятърни и слънчеви мощности. Това ще стане чрез увеличение на дела на променливо производство на енергия от ВЕИ и в двата сценария от 7 процента през 2020 г. до 23 на сто (респективно 36 процента) през 2030 г. в АПП (респ. "Сценарий с повишена амбиция на ЕС") и 40 на сто (респ. 51 процента) през 2050 г. в АПП (респ. СПА на ЕС).

При "Сценарий за ангажименти към 2020 г." и "Алтернативен път за прехода" се разчита на производствените мощности, ползващи лигнитните въглища в продължение на по-дълъг период в сравнение със СПА на ЕС.

Акцент

Ако замърсяването на въздуха в София се намалява с 4% на годишна база, то би могло да доведе до спестявания на средства в размер на 7,33 млрд. лева в периода 2020-2024 г.

Резултатите сочат, че по-силното замърсяване на въздуха оказва отрицателно въздействие върху предлагането на трудова дейност, като намалява броя на отработените часове и допринася за отсъствията от работа.

Това са данни от последното проучване „Въздействие на замърсяването на въздуха върху кариерните решения на висококвалифицираните работници в София“, представени на хакатона „Подобряване на качеството на въздуха в България“, организиран от Clean Air Fund в партньорство с VMware, „Зелена София“, „За Земята“, MOVE.BG, Deloitte и Lime.