54.93 млрд.евро е външният ни дълг

Брутният външен дълг на България продължава да расте и към края на септември достига 54,93 млрд. евро, показват предварителните данни на БНБ. Това е увеличение с 12,5% спрямо същия месец на миналата година, когато дългът е бил 48,83 млрд. евро, или с над 6 млрд. евро по-нисък. Като дял от икономиката външните задължения вече формират 48,9% от прогнозния БВП, при 46,6% година по-рано.

Увеличението идва както от краткосрочните, така и от дългосрочните задължения. Краткосрочният външен дълг възлиза на 10,2 млрд. евро, което представлява ръст от 8,8% за година. Дългосрочният дълг обаче расте значително по-бързо - до 44,74 млрд. евро, или с 13,4% повече на годишна база. Така над 65% от всички външни задължения остават с матуритет над една година. Преобладаващата част от външния дълг - 81,6% - е деноминирана в евро, като делът му се увеличава спрямо миналата година.

Най-съществено нараства външният дълг на държавата, който достига 17,45 млрд. евро и вече представлява 15,5% от БВП. За година този компонент е нараснал с над 4,1 млрд. евро, или 31,2%, което го прави най-динамично растящият сегмент и най-големият дял в структурата на външния дълг - 31,8%. Външните задължения на централната банка намаляват леко до 1,9 млрд. евро, докато тези на банковите институции се покачват осезаемо - до 9,69 млрд. евро, което е ръст от над 27% спрямо година по-рано. Задълженията на нефинансовите компании извън банковия сектор също растат, макар и по-умерено, достигайки 13,07 млрд. евро.

За разлика от общата тенденция на повишение, вътрешнофирменото кредитиране - финансиране между свързани компании - намалява до 12,82 млрд. евро, което е с 3,5% по-малко спрямо миналата година.