42% сива икономика според работодатели

Между 50 и 70 процента e сивата икономика в България, сочи изследване на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), цитирано от Строителство.инфо. Данните от изследването бяха представени на кръгла маса, посветена на неформалната икономика и организирана от АИКБ с финансовата подкрепа на ОП "Развитие на човешките ресурси".

Хората си дават сметка, че неформалната икономика е нещо нередно, но също така смятат, че че без това не може, каза Емилия Ченгелова, експерт по проект "Ограничаване и превенция на неформалната икономика", реализиран от АИКБ.

Неформалната икономика се разбира като добра предприемаческа изява, посочи експертът.

Обикновено предприемачите правят "дребни хитрини" и не отчитат около 5-10 процента от оборотите си, коментира данните от изследването Ченгелова.

Според работодателите делът на сивата икономика е 42%, докато според населението е 58%, сочи изследването.

В някои региони от страната и при някои браншове оценката за дела на сивата икономика е над 75%.

Сивият сектор в последните години нараства и само заедно можем да се борим с това явление, каза при откриването на форума Васил Велев, председател на УС на АИКБ.

По думите му държавата губи над 10 млрд. лв. от сивата икономика.

Делът на сивата икономика в България е в пъти по-висок от приетото в други европейски страни 5-10 процента, коментира от своя страна заместни-министърът на труда и социалната политика Красимир Попов.

Той подчерта, че сивата икономика ощетява всички заради неплащането на данъци и осигуровки. В състояние на икономическа и финансова криза работодателите търсят начини за съкращаване на част от разходите, допълни Попов и отбеляза, че нелоялната конкуренция е един от основните проблеми за бизнеса в България.

Трудно е да се определи колко е голяма щетата от сивата икономика, инспекцията по труда прави проверки, но трябва всички да се борим с този фактор, посочи заместник-министърът.

Неформалната икономика от статистическа гледна точка е трудно да бъде измерена, съществуват различни оценки, посочи председателят на Националния статистически институт Мариана Коцева.

Тя обясни, че има три подхода за измерване на неформалната икономика - според официалната статистика и това което се публикува като оценка на БВП се прави оценка колко трябва да добавим към БВП; според оценка, базираща се на социологически проучвания и субективни преценки (каквото е изследването на АИКБ) и според иконометрични модели, които сравняват групи страни.

Социологическите проучвания и субективни преценки обикновено дават по-високи стойности на сивата икономика, но дават представа за мненията на различни браншове, каза Коцева.

Тя обясни, че според методологията на НСИ неформална икономика е 10.4% от БВП за 2008 г., като по предварителни данни се очаква резултатът за 2009 г. да е приблизително същият.

В парично изражение стоките и услугите, които са произведени допълнително над БВП за 2008 г. са в размер на около 7 млрд. лв., посочи Коцева.

Националната статистика за пръв път официално изнася подобни дооценки за БВП от 2000 до 2008 г. и според тях процентът на сивата икономика като дял от БВП постепенно намалява от 15.2 процента през 2000 г. до 10.4 процента (2007 и 2008 г.)

Според изследването на АИКБ най-критични към сивата икономика са секторите добивна промишленост, хотелиерство и ресторантьорство, а сред населението най-критична е групата на работещите на непълен работен ден.

Три типично български практики са неотчитане на част от оборотите, печалба от неплащане на ДДС и неиздаване на финансови документи, посочи Емилия Ченгелова.

Според проечването сред бизнеса и населението причината за високия дял на сивата икономика у нас е липсата на контрол от страна на държавата.

Малките фирми са основните носители на сиви практики, но техните нарушения са по-малки, докато големите фирми правят по-малко, но по-големи нарушения, сочи още изследването.