26% гръцки данък-удар срещу България

Европейската комисия анализира внесеното от българска страна оплакване от плановете на Гърция да наложи специален данък върху сделките и транзакциите с България. Брюксел очаква и изясняване на обхвата на декрета, в който е предвиден този данък, за да може да прецени потенциалния негативен ефект върху общия пазар, съобщи говорителят на ЕК Аника Брайдхард: След като тази оценка бъде направена, Комисията ще вземе необходимите решения, за да гарантира съответствие с европейското законодателство – ако това се налага. Брайдхард засега отказа коментар дали България би могла да получи компенсации от Брюксел за евентуални загуби в резултат на гръцкия данък.

„Имаме информация, че подготовката на процедурните правила за новият данък в Гърция вървят с ускорени темпове и те могат да бъдат приети много скоро, което ще доведе до прилагането на този закон.” Това каза заместник-министърът на финансите Кирил Ананиев по време на парламентарната комисия по бюджет и финанси, където се обсъжда новият 26% данък, който подготвя гръцкото правителство и, който засяга България, Кипър и Ирландия.
В България има регистрирани над 1400 гръцки фирми, които ще бъдат потърпевши, както и много български фирми. Българският бизнес може да губи по 1,5 млрд. лева годишно, ако влязат в сила промените в гръцкото данъчно законодателство, прогнозира още Ананиев. Правителството търси дипломатическо решение, с работата на посланиците в двете страни, така че да се постигне консенсус, преди да се стигне до решение на проблема в Брюксел. Работи се по темата за посещението на външния министър на Гърция у нас, но няма ясни дати за това, отбеляза министърът на външните работи Даниел Митов, като допълни, че нашият посланик в Гърция е изразил несъгласието си от съответния текст от закона, като от гръцка страна са съобщили, че тя ще бъде променена.
Трябва бързо да влезем в диалог с Гърция - да изясним своята позиция и да предложим план, включително и по други висящи въпроси, каза вицепремиерът Меглена Кунева на парламентарната комисия. По думите й този закон е бил приет през 2014 година, но не е влязъл в сила. Ирландия засега няма да предприема никакви действия по този въпрос, но Кипър са предприели политическа среща на най-високо ниво. „В България все още няма посещение на никакво ниво и трябва да наваксаме в това отношение“, отбеляза Кунева.
ЕС няма да позволи на Гърция да запази 26% данък върху сделките и транзакциите за България и Кипър, прогнозира по-рано председателят на Българо-кипърската бизнес асоциация Ксениос Ксенопулос. Данъкът беше наложен за сделки с фирми от страните, които имат много по-благоприятни данъчни условия от Гърция. По думите на предприемача мярката ще има негативно отражение не само върху бизнеса на инвеститорите от тези страни, но и върху гръцката икономика. Това беше много изненадваща и внезапна мярка от страна на гръцкото правителсто. Тя шокира много хора тук, в Кипър, както и предполагам в България. Трябва да отбележа, че мерки от такъв характер трябва да се дискутират на високо ниво, включително и с министрите от други държави, защото трябва да се оценят ефектите им от всички страни. Ние бяхме не просто изненадани, а направо шокирани от този специален данък. Смятам, че ефектът от въвеждането на специален данък ще бъде двоен. Първият ще бъде от финансово-икономически характер и това ще е отражението върху двустранните търговски отношения между страните, говоря специално за Гърция и Кипър. Вторият аспект от проблема е юридически - за законността на въвеждането на този данък само за част от страните, а не за всички. Все пак данъчните системи трябва да бъдат в синхрон с европейското законодателство. Все пак мисля, че по-сериозният проблем е от гледна точка на финансите и икономиката.
Тези 26% се предполага да бъдат налагани върху внесените в страната стоки и услуги от страни като Кипър и България в Гърция. Той обаче няма да повлияе като цяло върху икономическата или финансовата обстановка в Гърция. В момента гръцкото правителство полага много усилия за стабилизиране на финансите на страната или по-скоро за оцеляването, но аз не смятам, че ще има сериозни приходи от този данък. Даже мисля, че той по-скоро ще окаже негативно влияние. Може да се окаже, че някои предприемачи ще опитат да заобиколят данъка, да навлязат в сивия сектор, за да намалят тежестта му върху бизнеса си. Това се случва и в страни като Кипър и България, където по принцип данъчната тежест е много малка.
Според икономиста въвеждането на високия данък не може да бъде представено пред кредиторите като допълнителна възможност за постъпления в гръцкия бюджет.

Ако беше мярка за пред кредиторите, щеше да бъде известна от дълго време, а както казах, тя беше напълно изненадваща. Вярно е, че гръцкото правителство прави възможното, за да изпълни исканията на ЕС и на кредиторите, както и да може да погасява задълженията си. От друга страна обаче, самият ЕС вероятно няма да погледне добре на въвеждането на този нов данък, защото не е редно проблемите в една страна да рефлектират по този начин в други страни-членки на Съюза, каквито са България и Кипър.
Източник:БНР, агенция Фокус