EUR 1.9558
USD 1.6133
CHF 1.8160
GBP 2.1976
CNY 2.4915
you tube
mobile version

2020 - добра година за винари и лозари

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

2020 - добра година за винари и лозари

mail06:15 | 05.01.2021прегледи 467 коментарикоментари 0


Малин Решовски, БТА
Отминалата 2020 година, е малко особена, както в климатично отношение, така и с факта, че се появи заболяването от коронавирус, заяви в интервю за БТА проф. Иван Пачев - директор на единствения у нас Институт по лозарство и винарство /ИЛВ/, който е към структурата на Селскостопанска академия - София.
COVID-19 оказа съществено влияние върху някои отрасли на икономиката, но специално за лозарството може да се каже, че годината, която си отива бе добра, уточни той. Производството на грозде премина през един период, в който имаше доста голямо засушаване и това създаде условия, при които гъбни болести не се появиха. Това благоприятстваше получаването на добра реколта от грозде, отбеляза експертът. Той посочи, че в различните региони на България са получени различни добиви. За виненото грозде те варират от порядъка от 600 килограма до 900 килограма от декар, а за десертното - преминават тон - тон и половина от декар. По думите му това е доказателството, че годината е била добра за лозарите. От друга гледна точка се е появил голям проблем - след като гроздето е обрано и вината са получени, по-трудно са започнали продажбите в условията на пандемията от коронавирус. Това е едно от нещата, което повлия много на икономическата страна на винопроизводството, каза проф. Пачев. Той обаче отбеляза, че са получени вина с много добри качества и обясни защо. "Растението успя през сухия период да натрупа захари и киселини, които са необходими. Някои от сортовете преминаха нужните нива на натрупване от захари, като се стигна до 26-28 промила захарност. Това създаде малко трудности при винопроизводството. Винарите трябваше да получат леко разреждане, за да се достигне до необходимите количества захари - до 24 промила", поясни експертът. Обобщено за 2020 година според него в икономическо отношение не е била много добра година, но като година за получаване на продукция - е била хубава.

Плевенските селекционери получиха сертификати
за четири нови сорта лози, създадени от тях

Питам каква е 2020 година за ИЛВ. Проф. Пачев веднага отговоря категорично, че това е период, в който са получили сертификати за четири нови сорта, които са създадени от селекционерите им. Това са десертните сортове "Миро", "Найден", "Йоана", както и двата винени - клон на "Гъмза" и "Мускат отонел". Сега ние можем да разпространим тези сортове сред лозарите и винарите на територията не само на Плевен, а и на цялата страна и с това се заехме, каза професорът. "През тази година сме произвели посадъчен материал. Вече хората, които искат да отглеждат грозде от новите сортове, може да ги потърсят в института. Ние ще им подсигурим такъв посадъчен материал. За една година няма да подсигурим на всички желаещи. Трябва предварително една година напред да сключим договори помежду си, за да подготвим млади лозички", допълни той.
Проф. Пачев не веднъж е изтъквал предимства на местни сортове пред вносните. Интересувам се с какво българските сортове, според него, превъзхождат другите. Той посочва, че в ИЛВ клоновата селекция на винените сортове, дава благоприятни резултати. Повтаряемостта през годините води към постигане на големина на грозда, натрупване на киселини, на захари и т.н. Т.е. различни качествени показатели, които са необходими и които се наблюдават от специалистите, за да бъдат по-добри сортовете от предходните. "Имаме клон "Каберне", например, който е по-добър от майчиния "Каберне совиньон". Специално за десертните сортове най-важно е външно да изглеждат много добре, да предизвикват апетита на хората. Селекционерите ни създадоха на външен вид сортове с красиви зърна от рода на сорт "Велика", който не е наша селекция. Но и нашите имат големи зърна и са с много добър външен вид. Външният вид е привлекателен. И нещо особено важно - при нашите сортове - и вкусовите качества са много добри, много балансирани. Друго преимущество, което имат нашите сортове, например "Плевенски фаворит" - те са устойчиви на гъбни заболявания и на ниски зимни температури. Новосъздадените са по-устойчиви от обикновените десертни сортове, които са разпространени", е категоричен проф. Пачев.

За нашите климатични условия ще бъде добре
да бъдат възстановени старите сортове лози

Питам за влиянието на климата, конкретно за тазгодишното засушаване. Какво се случва, как се справят в института, в тяхната експериментално-производствена база. Проф. Пачев подчертава, те лозарите трябва да знаят, че са за предпочитане сортовете, които са селекционирани тук, в Плевен, защото климатичните условия са континентални - ниски зимни температури и високи летни. Диапазонът на температурните разлики е доста голям. "Нашите сортове са селектирани за тези условия. Това не означава, че ако отидат в Южна България, те няма да плододават. И там ще дават добри добиви. Хубаво е, когато гроздето узрява да има една широка амплитуда на температурите. През деня може да стигат до 30-35 градуса, а през нощта да падат до 15 градуса. За лозата това е стресово състояние и тя, за да избегне ниските температури натрупва захарта в гроздето. За високите температури натрупва киселините. Те трябва да бъдат балансирани, за да се получи един прекрасен вкус, който, като го опитаме, да поискаме да го повторим", отбелязва експертът. Според него е важно да се отдели специално внимание в бъдещата работа на института за възраждане на стари сортове лози. През 2020 година те са представили в Министерството на образованието и науката - фонд "Научни изследвания", проект, с който искат да работят по тази интересна научна тема - да възстановят сортове, които са били характерни за Северна България. В тези намерения са включили "Гъмза" и "Димят", и още други. За сега от този фонд са поставили техния проект в "резервите за финансиране", но научните специалисти от института живеят с надеждата през 2021 година да им се обадят и да ги финансират. "Не сме се отказали и не сме изоставили тази тема. Много държим като научни специалисти по някакъв начин да бъдат възстановени тези сортове лози. Не е необходимо да бъдат разпространени на същите площи, които са били в миналото. Но според нас трябва да бъдат голяма част от сортовия състав на България и по-специално в Северна България", изтъква директорът.

"Виненият" туризъм има пътища към Плевен,
трябва да се развива в бъдеще много успешно

Проф. Пачев разкрива, че тази година от института предлагат в своите два магазина за граждани вино от сорта "Гъмза". Забелязват, че който си вземе от него, идва отново да си купи. Той е убеден, че чрез проекта за старите сортове, ако получат средства, ще могат да първо да установят какви насаждения са останали от тях в България и имали ги въобще. После ще изследват какво състоянието на останалите лози, защото с течение на годините, те се изразходват като хората - застаряват. Трябва да се проучи къде би могло да бъдат направени нови насаждения със стари сортове. Важен аспект на научната работа ще бъде да се изследва влиянието на външни фактори - торенето, обработката с различни съвременни препарати - дали растението ще издържи. Дали в него ще натрупват остатъчни количества пестициди, защото целта на института е производството да бъде ЕКОЛОГИЧНО и като го употребяват хората, да не получават определени аномалии. "Ние засега единствено поддържаме "Плевенска гъмза". Имам сведения, че във Видинско лозар е отглежда около 10 дка от така наречената "Новоселска гъмза". За съжаление от известната "Свищовска гъмза" като че ли няма помен, от "Павликенска гъмза" - също. От "Сухиндолската гъмза" има в масиви на бившия "Винпром" някакво количество, но не сме виждали в какво състояние са лозите там. Не сме се отказали от генералната си цел - възстановяване на тези стари сортове, които са характерни за България. Навсякъде България се знаеше с "Гъмза"-та и виното от "Димят". Навремето имаше огромно производство", припомня проф. Пачев. Интересувам се по-конкретно за качествата им. "Имат качества - виното от "Гърма" е по-леко от "Каберне" което се пие днес повече. При "Гъмза"-та, когато се пие, не създава тежест, няма киселинност, няма сладост във виното - всичко е балансирано при него. "Гъмза"-та се пие по нашите земи от дълбока древност. Тя все още се счита като аборигенен сорт", посочва проф. Пачев. Допълва, че през 2021 година ще представят проектите си, които завършват, в Селскостопанската академия. Един е в областта на секцията на лозата. Друг е в областта на растителната защита. Трети е свързан с технологиите на отглеждане на лозата и използването на различни нови прийоми при обработката на почвата, за резитбите и т.н. Четвърти е свързан с качествата на вината - изследване на гроздовата мъст, на ароматния състав на виното, на балансирането на киселини и захари във виното. "Това са проекти, които завършихме през 2020 г. Сега предстои да подадем четири нови, които се надявам да бъдат одобрени от Селскостопанската академия и да продължим напред", подчертава директорът. На въпрос дали продължава интересът им към създаване на подходящ сорт за диабетиците, той заяви, че това се оказва много трудно. Захарите, които се образуват в гроздето са така наречените дизахариди, а диабетиците основно използват монозахариди - бързо разграждащи се. Засега при гроздето все още не може да се постигне и това е една от основните причини, за да няма бързи резултати в развитието на тази идея. "За селекцията на лозата са необходими между 15 и 20 години. Образно казано, един млад учен, ако започне да работи на 25 години, до 50-годишната си възраст може да изработи един сорт - виждате колко време е нужно", отбелязва ученият.
Интересувам се за друго направление в тяхната работа - "винения туризъм" - има ли напредък?. Проф. Пачев посочва, че работят добре с Плевенския туристически център. Заедно с винопроизводител са създали така наречения "Винен път", който започва от град Оряхово, минала през Плевен и Свищов, и завършва в село Мечка - Русенско. Там българин, живял в Щатите, е направил лозе от около 1000 декара. Получили са одобрение от Министерството на туризма.

Ще дойде време, когато гостувате в Плевен, да не
пропускате Старата изба, превърната в музей

С туристическия център в Плевен работят и по друго направление. Институтът е получил чрез Министерството на земеделието старата плевенска изба за стопанисване. Чрез подкрепата на доц.Румен Драганов ще я превърнат в музей. Там ще могат да се пробват вината на института. Пандемията от Ковид - 19 ги е забавила. Различните министерства бавно са придвижвали преписките през 2020 година, но все пак са се движили, и от ИЛВ се надяват през 2021 година да получат решение за този музей. Професорът припомни, че в него ще бъде най-старата бутилка в вино от 1892 година. Там ще има експонати от български сортове, от чужди сортове - ще бъде много любопитно като се дойде в Плевен, да се влезе в избата - музей, усмихва се той.
За 2021 година са подготвили много лозички за желаещи да ги отглеждат. След празника Трифон Зарезан се надяват да продължат с продажбите на лозички - имат около 30 сорта - винени, десертни - устойчиви и неустойчиви на климатични промени и на болести. Предлагат като производство на института и малки количества вино от различни сортове. Радват хората и с 30-годишна ракия с много хубави качества.
Днес в Института по лозарство и винарство в Плевен работят 70 човека - 16 са учените, а другите - лаборанти, технически сътрудници, помощници. През 2014 година са направили голям ремонт на старата сграда на института и засега всичко е наред - успяват да поддържат базата.


 
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg

България на 60-то място в световния износ

11:05 | 06-08-20 | 1105