EUR 1.9558
USD 1.8018
CHF 1.9937
GBP 2.2783
CNY 2.4960
you tube
mobile version

2019: Рекорден оптимизъм и очаквания

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

2019: Рекорден оптимизъм и очаквания

mail07:15 | 19.12.2018прегледи 1199 коментарикоментари 0


В края на 2018г. личната равносметка за отминаващата година, както и очакванията за следващата се запазват на рекордно високи нива, показва проучване на Алфа Рисърч. Спрямо декември 2017, с почти 10 на сто нарастват позитивните оценки за годината, достигайки 35 на сто. За последните 20 години единствено в далечната 1998-а е имало подобно усещане за удовлетвореност. Отрицателните оценки нарастват с 2% спрямо миналата година, но остават  вторите най-ниски за целия  този период. Най-голям дял от хората (46%) отново заемат неутрална позиция – „годината беше същата като предишната“, но за първи път позитивните оценки надвишават почти два пъти негативните (35:19). Това е най-благоприятното съотношение за периода 1998-2018.

Очакванията за идващата година са по правило винаги по-оптимистични, отколкото оценките за вече отминалата.  Независимо от това, през по-голямата част от този 20 годишен период  оптимизмът е бил твърде крехък. Това, което прави впечатление, е продължаващият вече пета година ръст в позитивния поглед  към близкото бъдеще. 57% от пълнолетните българи очакват 2019-та да бъде по-добра от 2018-та срещу едва 12%, които предвиждат по-лоша година.  От друга страна, впечатлява  широко разтворената ножица между оптимисти и песимисти (5:1), което дори и да се окаже кратковременен, е необичаен за България феномен.

Подобна е картината и при очакванията за бъдещото състояние на икономиката. Оптимизмът преобладава над песимизма, (40%:22%), но е далеч от свръхсилните лични очаквания, които продължават да растат, докато тези за социалната среда започват да се влошават.

Парадоксално, този ярко изразен индивидуален оптимизъм контрастира силно със запазващата се социална тревожност за икономическото развитие на страната. В съотношение 37:14 на сто българите смятат, че икономическото състояние на страната не се подобрява, а се влошава. Разбира се, трябва да се отбележи, че и тук негативните оценки бележат спад  (с 12 на сто спрямо миналата година), но позитивните не вървят нагоре.

Вътрешно-политическите измерения се преживяват като много по-пряко и силно засягащи обикновения българин, отколкото големите  международни събития, без обаче да формират един ясен фокус. 37% посочват  протестите в страната от последните месеци като събитията с най-голямо значение за следващата година, а 32% отдават приоритет на местните избори. 23% отбелязват увеличението на бюджетните заплати, 12% - акциите на прокуратурата срещу бизнесмени и политици, 11.8% - конфликтите в Обединените патриоти. Едва всеки четвърти откроява на преден план Брекзит, 16% - Европейските избори, 15.6% - оттеглянето на А.Меркел от политиката, 14% - задържането на украински кораби от Русия в Керченския пролив, 9% - търговската война между САЩ и Китай.

За мнозинството от българите вътрешно-политическите събития се оказват натоварени с най-голям заряд и очакване за промени. Точно този процес обаче крие и най-големите неизвестни за 2019-та. Историческият опит сочи, че като правило социалните протести избухват там, където след икономически благоприятен период хората започват да губят доходи, статус, перспектива. Именно защото нито една голяма социална група не се усещаше непосредствено заплашена от цялостното развитие на страната, дисперсните протести от края на 2018-та не успяха да се разраснат и масовизират. Ако обаче съществуващите в момента свръхочаквания не бъдат оправдани, това може рязко да повиши усещането за изхабяване на властта и да се превърне в богат източник на енергия за реабилитация на реални граждански протести и потенциално нови политически избори. 


 
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg