2015:Местни избори & картата на българските общини

2015 г. премина под знака на избори за местна власт и референдум, които се проведоха по формулата „две в едно” на 25 октомври. На изборите ГЕРБ спечели в 21 областни града, както и столицата, Реформаторският блок победи в четири области на страната – Добрич, Плевен, Кюстендил и Карлово. В Кюстендил кметският пост за трети път зае Петър Паунов, който бе подкрепен от коалиция с участието на РБ и ГЕРБ. Д-р Емил Кабаиванов, който също бе избран за трети мандат, бе издигнат от коалиция между РБ и ВМРО. Единственият независим кмет на областен град е в Пазарджик. Там бе избран Тодор Попов. БСП остана без кмет в областен град, а ДПС запази кметското място в Кърджали. До балотаж се стигна в 133 общини и 970 кметства в страната. На втори тур бяха избрани кметовете на 14 областни града в страната: Видин, Враца, Добрич, Ловеч, Пазарджик, Перник, Плевен, Пловдив, Разград, Силистра, Сливен, Търговище, Хасково, Шумен.
Резултатите показаха, че 2015 година бе най-успешна за ГЕРБ по отношение на присъствие в местната власт. От 5181 общински съветници в цялата страна, 1727 са на ГЕРБ. След балотажа от ГЕРБ отчетоха историческа победа за партията, след като кметът Йорданка Фандъкова спечели за трети път кметското място. Избирателите гласуваха доверие за трети мандат и на кмета на Община Бургас – Димитър Николов. От БСП регистрираха тежка загуба с 60 кметски места и констатирани множество изборни нарушения. След този резултат се стигна до промяна в Изпълнителното бюро на партията. Оставки като негови членове подадоха евродепутатът Илияна Йотова, народният представител Драгомир Стойнев и лидерът на ГС на БСП - София Калоян Паргов. На тяхно място бяха избрани кметът на Троян Донка Михайлова и бившият кмет на Враца инж. Николай Иванов. От ДПС загубиха общини, в които традиционно партията управлява в продължение на десетилетия. Така за пръв път от 25 години насам Гърмен, Исперих и Кубрат бяха избрани кметове, без подкрепата на движението. Въпреки поражението, от ДПС отчетоха своите резултати като рекордни и се определиха като втора политическа сила след ГЕРБ. След местния вот АБВ разшири своето политическо представителство в малките населени места. Оспорвана бе битката в Плевен, където спечели кандидатът на РБ Георг Спартански. Премиерът Бойко Борисов заяви, че за Плевен е положил големи усилия изборите да бъдат загубени от ГЕРБ. Той обаче призова опонентите на ГЕРБ там да бъдат малко по-толерантни и по-скромни. Заедно с местните избори за кметове и общински съветници във всички 265 общини, на 25 октомври се проведе и национален референдума по въпроса за електронното гласуване. Националният референдум показа, че 69.50 % от участниците в допитването са „за” въвеждането на електронно гласуване, а 25,99 % са „против”, но заради ниската избирателна активност въвеждането на електронно гласуване ще бъде подложено на разискване от Народното събрание в началото на следващата година. Президентът Росен Плевнелиев призова народните представители да не пренебрегват резултатите от него. 
По време на изборите, освен нарушенията по места за пръв път се случиха хакерски атаки на сайтовете на ЦИК, ГРАО, МВР и Министерство на външните работи. Атаката се извърши по време на първия тур на местните избори след началото на изборния ден. По този повод президентът Росен Плевнелиев сигнализира ДАНС и определи атаките като новия „Костинброд”. Два часа по-късно сайтът на държавния глава също бе подложен на масирана хакерска атака.На втори тур на местните избори бяха сринати сайтовете на Народното събрание, ДАНС, "Информационно обслужване", НАП, КЕВР. По-късно стана ясно, че атаката идва от чужбина. Заради огромния брой изборни книжа, съпътстващи провеждането на местни избори след представителите на секционните избирателни комисии се оказаха блокирани за близо 40 часа. Заради прилошаване в резултат на бавната обработка на протоколите от секционните избирателни комисии в зала „Арена Армеец” бяха хоспитализирани 7 лица, сред които имаше случай на хипертонична криза, спонтанен аборт и комоцио. След хаоса в зала „Арена Армеец” председателят на ОИК – София Диляна Иванова подаде оставка. Оставката й като председател бе поискана от министър-председателя Бойко Борисов. Вицепрeмиерът Томислав Дончев увери, че създалата се ситуация в зала “Арена Армеец” не предпоставя изкривяване на вота. 
Местните избори преминаха и под знака на участието на няколко кандидатури, чиито предизборни агитационни материали предизвика огромен медиен интерес. Това бяха кандидатите за кмет в село Гаганица, в градовете Поморие, Луковит, Русе.