EUR 1.9558
USD 1.6752
CHF 1.6871
GBP 2.2342
CNY 2.6214
you tube
mobile version

20% или по-висок ръст на заплатите ?

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

20% или по-висок ръст на заплатите ?

mail07:00 | 22.01.2018прегледи 16239 коментарикоментари 0


EconomyNews.bg

Увеличение на заплатите  може да задържи и да привлече  качествени кадри, това става ясно на все повече компании у нас. И въпреки че работодателите хронично се оплакват от недостиг на специалисти, бурно се противопоставят на всяко искане за по-голямо увеличение на заплатите. Работодателски организации отричат и ползата от фиксирано минимално заплащане. Дали те имат основание и какво би струвало на бизнеса едно 10- или 20-процентно повишаване на възнагражденията, ще опитаме да разгледаме с няколко примера.

Нека първо се спрем на реално съществуващо българско предприятие от провинцията, чиято дейност е производство. Ще го наречем предприятието „Х”, като данните, които ползваме са от отчета на фирмата за 2016 г., публикуван в Търговския регистър.

В предприятието работят около 100 души, чиято средна заплата е 800 лв. на месец. За 2016 г. са начислени средства за работна заплата в размер на 1,3 млн. лв. и социални осигуровки в размер на 173 хиляди лева, се посочва в годишния отчет на дружеството. Това означава, че осигуровките на човек на месец възлизат средно на около 144 лв.

Брутните възнаграждения за годината за членовете на Съвета на директорите възлиза на обща стойност  88 хил. лв.  Отделно  ръководните кадри са получавали над 2700 лв. на месец.  За сравнение, квалифицираните производствени работници са с месечна заплата от около 600 лв.  Дружеството отчита текуща загуба след облагане с данъци – 1,1 млн. лв.

Не може да не направи впечатление, че средното възнаграждение в предприятието е високо заради драстично по-високите заплати на ръководството. От друга страна, качествените специалисти, които са ядрото на производството, биха могли да взимат повече при минимално усилие от страна на работодателя. Ето какви са цифрите:

Със сигурност при 10% увеличение на заплатите работникът ще получава допълнително 516 лева на година, а при 20% - 1200 лв. годишно, т.е. една или две заплати допълнително. Това не е непостижим резултат, особено ако работодателите леко ревизират своите далеч по-високи възнаграждения.

Компанията „Y” е в сектора на строителството. Малка фирма с един управител и непостоянен брой служители, които се наемат на временни договори според натовареността на работа. Често се случва към „Y” и други като нея да идват обекти от големите фирми. „Големите” поемат прекалено много работа, която нямат кацапитет да изпълнят и затова я предоставят на подизпълнители. Това са фирми като „Y”, които от своя страна много бързо организират работния процес, привличайки работници на свободна практика.

Малките фирми трудно биха могли да поддържат постоянен персонал, защото няма да издържат финансово. Работата им е неравномерно разпределената през годината и в месеците, когато нямат такава, те няма как да плащат на служители на договорни отношения. От друга страна, самите средни кадри, онези, които са специализирани в специфичните дейности в строителството, нямат интерес да бъдат назначавани някъде на работа, дори в голяма фирма, и разчитат на контактите си с „малките”. Всеки един качествен работник може спокойно да изработи до 500-600 лв. на седмица. Неписано правило е парите в строителството да се плащат при отхвърлени квадратури всеки петък от седмицата. Ето защо „майсторът” слабо се интересува дали минималната работна заплата е 460 или 510 лв. Обикновено той внася редовно здравните си осигуровки в размер на 30-40 лв. на месец (не толкова сигурно е това за пенсионните), но е заобиколил всички останали удръжки и си е осигурил около 2 000 лв., понякога и повече чисти пари на месец. Голямата фирма е спестила разходи за заплати и осигуровки, защото си е наела подизпълнител, който пък също не поддържа постоянен екип и също няма подобни разходи. Работата обаче е свършена, всички са доволни, но едно „сиво” петно тегне над сектора.

Контрапункт е IT индустрията у нас. Тя е давана за пример като сектор с най-високи заплати и най-много разкрити нови работни места. Нетната месечна заплата за 2017 г. е в размер на 2 885 лева, по данни на годишния доклад за състоянието на софтуерния сектор в България. Стартовата заплата на програмист е над 1000 лева. Възнагражденията са близо 4 пъти над средните за страната, а стандартът на живот на софтуерните специалисти в България надхвърля средното заплащане в държави като Великобритания. Платените осигуровки за 2016 г. са 107 млн. лв. Заетите в сектора са около 25 хиляди души (при 3 млн. души работна сила). За един IT специалист се борят 40 фирми в Европейския съюз. И всичко е на светло. Като недостатък обаче се изтъква липсата на кадри, което възпрепятства растежа в сектора.

Стигаме до предприятието „Z”, което е чужда собственост. То също се намира в сравнително малък град, където да имаш работа е един от най-важните приоритети за местното население, а безработицата – на сравнително високи нива спрямо националното. Чуждият инвеститор строи модерен завод, наема стотици работници и се хвали, че плаща заплати над средните за региона. Да, но ако регионът е сред по-изоставащите, това означава не повече от 400-500 лв. на месец. Дали това е висока заплата и дали чуждата компания не може да си позволи по-високи възнаграждения? Едва ли. Политика обаче е на такъв производител, стъпил на родна земя, да наема представители на малцинствата, изтъквайки че това е част от корпоративно-социалната им отговорност. Идеята е ясна – да се поддържа ниско заплащане и нискоквалифициран труд, което отново поставя въпроса как тогава ще се привличат качествени кадри?

Синдикатите

Към момента главните действащи лица по отношение на казуса „заплати” – синдикати и работодатели,имат свои аргументи и нямат допирни точки. Синдикатите настояват не само за ръст на МРЗ, но и на СРЗ. 1000 евро да стане СРЗ в България до 2022 г. Това е целта, която КНСБ си поставя, според президента й Пламен Димитров. По думите му, ако всяка година доходите нарастват със 100-150 лева, то след пет години СРЗ ще стане 1800 лв.„Това е възможно при ръст на БВП от 4,5%, данните сочат, че през 2016 г. бизнесът е генерирал печалба от 18 млрд лв.“. Според изследване на синдиката 1000 евро месечна заплата е психологическата граница, която би задържала българите в страната. Средната работна заплата в момента е 1037 лв.

Работодателите

Според председателя на УС на АИКБ Васил Велев ръстът на РЗ трябва да е следствие от ръст в производителността, като допълва, че при ръст на производителността от под 4%, 10% ръст на МРЗ не е добро решение. „МРЗ се определя едностранно от МС под натиска на синдикатите“, каза Велев и посочи, че съотношението между МРЗ и СРЗ у нас е над средноевропейското ниво, а нискоквалифицираният труд е надценен. В последните години МРЗ догонва бързо средната. Така се оказва, че все повече хора работят на минимална заплата. А това, според работодателите, изкривява пазара ,  хора без квалификация взимат почти същите възнаграждения като тези с образование и опит.  И все пак над 70% от работодателите смятат да увеличават възнагражденията, 33% от тях планират увеличение на инвестициите, показва проучване на АИКБ.

Експерти, кметове

Липсата на квалифицирани кадри ще бъде един от основните проблеми пред местния бизнес тази година. Изчерпан е всякакъв резерв от специалисти, необходими за различни сфери, смята Иван Табаков,  председател на Варненската търговско-индустриална камара и прогнозира, че заплатите ще продължат да растат, за да се стимулират добрите кадри. 
Според кмета на Кюстендил Петър Паунов в града има производства, където заплата от 700- 800 лв. не е чужда, но новите инвестиции ще открият и възможности за по-високи приходи, защото тук 500 евро се равняват на 1000 евро в столицата.

"Aĸo зaeтocттa бeшe нoвинaтa нa 2017, нoвинaтa нa 2018-a щe ca пo-виcoĸитe зaплaти зapaди липcaтa нa ĸaдpи", ĸoмeнтиpa иĸoнoмиcтът oт ИПИ Πeтъp Гaнeв. Увеличението през 2017 на заплатите е било c oĸoлo 10 пp.п.

Четирите примера

Да се върнем отново на четирите примера с български компании.  От подробностите е видно, че заплатите  в секторите, където има огромен дефицит на кадри /ИТ, строителство/ и където няма на практика реално осчетоводяване на положения труд  /строителство/, заплатите са едни от най-високите и те не се влияят от решения, касаещи МРЗ и т.н.  Ощетени от ниските заплати са работещи в сектори с голяма прозрачност.  Но това, което реално може да накара работодателите да увеличават по-чувствително възнагражденията са недостигът на кадри, а той се очертава да бъде все по-голям, тъй като прогнозата е, че през 2019 година икономиката ще се  доближи до пълна заетост.

Перспективата

Заплатите ще продължават да растат през следващите три-четири години, ако икономиката в страната, както и в ЕС запази своето възходящо движение.   

През 2017 г. българското стопанство отбеляза ръст от 4%,  перспективата остава благоприятна и се очаква през 2018 година БВП да се ускори до 4.4%, а през 2019 година да бъде 4.2%.

Очаква се инфлацията на потребителските цени да остане потисната, като базисните цени ще се движат по плитка възходяща траектория, както през 2018 г., така и през 2019 г., докато икономиката се доближава до пълна заетост, пише в анализ на УниКредит Булбанк.

Очаква се възстановяването на инвестициите да набере скорост през 2018 г. Очакванията в икономиката са на най-високите си равнища след 2009 г., както за компаниите от преработващата промишленост, така и за тези в строителството.

Всички тези фактори дават хоризонт за по-високи заплати. Възможно е pъcтът нa БBΠ, на зaeтocттa и на зaплaтитe да донесе ĸaчecтвeнa пpoмянa в българската иĸoнoмиĸa, прогнозира икономистът Георги Ганев.


Речник

Трудът играе важна роля за функционирането на икономиката. От гледна точка на предприятията той представлява разход (разходи за труд), който включва не само възнагражденията и работните заплати, изплащани на наетите лица, но и разходи извън заплатите — най-вече вноските за социално осигуряване, плащани от работодателя. Следователно трудът е ключов фактор за конкурентоспособността на предприятията, макар че тя се влияе и от цената на капитала (например лихви по заеми и дивиденти върху собствения капитал) и от неценовите елементи, като например предприемачеството, уменията и производителността на труда, иновациите и позиционирането на марката/продуктите на пазара.

Що се отнася до наетите лица, компенсацията, която те получават за своя труд, наричана по-често работна заплата или заплащане, обикновено представлява основният им източник на доходи и следователно има определящо значение за възможността им да изразходват средствата си и/или да ги спестяват. Докато брутната работна заплата/брутните доходи включват социалноосигурителни вноски, платими от наетото лице, то нетните доходи се изчисляват след приспадане на тези вноски и на други дължими на държавата суми, като например подоходните данъци. Размерът на данъците обикновено зависи от структурата на домакинството от гледна точка на дохода и неговите членове, нетните доходи се изчисляват за няколко стандартни структури на домакинството.

 

 

 


 
 
 
Още от рубриката
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg