2% вярват на сериала КТБ&Истина

Едва 2% от българските граждани са повярвали, че кризата с КТБ е засегнала цялата банкова система у нас, коментира проучване на Центъра за анализи и маркетинг Юлий Павлов от същия център. Това не е висок процент, ясно е, че нещата са локализирани около една банка, допълва той.
Ето какво казва преподавателят в УНСС проф. Боян Дуранкев по повод случая „КТБ”: „Това е блудкав трилър с размит фокус. Няма отговор на основните въпроси – например: гнила ябълка ли е КТБ? Доколко е гнила? Ако е гнила, това означава ли че не може да бъде доразвита и да функционира? Кой и виновен за гниенето? Само отвътре ли, или това, което се случи отвън? Четвърто, защо БНБ и прокуратурата не прекратиха медийните и институционалните атаки към КТБ, тъй като основна задача на БНБ е контролът върху банковата система. Защо друга банка бе спасена две седмици по-късно, а тази – не?

Проф. Дуранкев каза още, че ситуацията може да се изясни, като се отговори на въпроса – кой има сметка от ликвидацията на КТБ? Той припомни друга подобна ситуация у нас: Не бих казал, че се е случило нещо, което да е уникално. Откакто имаме валутен борд, три банки банкрутираха и шест–седем бяха подкрепяни по най-различен начин и от държавата.

Президентството е високо ниво там да се коментира една частна банка. Демокрацията означава прозрачност. Защо да не падне тайната за доходите на банкерите, за членовене на УС на БНБ. Нормално е при демокрация гражданите да са ориентирани дали да подкрепят действията на държавата. Но има твърде много големи интереси, които стоят зад КТБ и зад другите банки.

Освен това проф. Дуранкев предупреди: Не трябва да се има пълно доверие на българския съд в момента. Това, което ще се случи, тъй като и прокуратурата и съдът не предприеха мерки за защита на банката, преди тя да бъде обявена в несъстоятелност. Това, което се случваше, показваше, че всяка банка може да бъде убита от два–три вестника и всяка банка може да бъде разклатена по някакъв начин институционално.

Този трилър ще продължава дълго и това в президентството е само един епизод. Добре е, че при президента не се стигна до банковата тайна, никой да не говори против банката, защото оттук има една крачка до Закона за защита на държавата – никой да не говори против държавата. БНБ доказа, че в България, освен валутен борд, е необходим и банков борд.

Социалният антрополог Васил Гарнизов очаква скандалът в банковата сфера да повлияе на резултатите от предстоящите избори. Той призова да не се прибързва с избора на ново ръководство на БНБ и подчерта в предаването "Преди всички", че в тази ситуация обществото има нужда от откритост и честност. Гарнизов смята, че много се е удължила агонията на този парламент и това правителство. Отдавна се изчерпи доверението към тях. Взеха решение за оставка и в този период, в който властта не е власт, правителството не е правитерлство, парламентът не е парламент, се оказа, че и БНБ не е БНБ и че някакви банки не са истински банки. Сега, каквото и да направят – това няма да бъде посрещнато с доверие. В тази банка (бел.ред. – КТБ) си държат парите големи държавни дружества. Такива например, от които зависи цената на тока, които ще претърпят огромни загуби. И в един момент трябва да увеличат цената на тока, за да си покрият загубите. Това Народно събрание трябва да сложи точка на своя живот и да се назначи служебен премиер.

„Цветан Василев е изнесъл достатъчно досиета и неслучайно е изискал европейската съдебна защита, която получи. Разпитан е от съдии и е показал документи, от които много в България треперят“, коментира пред Нова ТВ бившият зам.-председател на ДПС Осман Октай.

„Неслучайно днес всички са толкова разтревожени и единственият виновник изглежда Цветан Василев, който не е изнесъл чували с пари, а е изнесъл много документи, кредитни архиви и разписки на властимащите мъже. Заради тях днес много хора преглъщат и се чудят как да отиграват и затова се объркват“, каза още той. По думите му обаче най-голямата заплаха била не толкова Василев, а „касиерът, който е разнасял тези авоари, където трябва – Делян Пеевски“.

„Затова има толкова много тишина около него и затова е забравен“, каза Октай по адрес на Пеевски.    „Делян Пеевски е политически проект и неслучайно днес изглежда заплаха заради ролята, която е играл. Чрез Доган той реализира кадрово и политическо влияние във всички сектори. На стола до Доган, освободен от Илия Павлов след смъртта му, седна Делян Пеевски“, коментира още Октай.

Още преди месеци Октай прогнозира в студиото на „Здравей, България“, че Корпоративна търговска банка ще бъде заменена от друга в ролята, която изпълнява по отношение на властта, но дори и той сега призна, че не е очаквал толкова драматични събития.

По думите му прогнозите за това, което се случва са възможни, защото „нещата се повтарят – от 1990 г. играчите играят по един и същи начин, задкулисните също, по един и същи начин се нареждат и пасиансите.“ „Преди идването на валутния борд и приемането на Закона за банките имаше други правила, които след борда се промениха, за да обслужват властимащите“, казва бившият приближен на Доган. Октай направи паралел с „изникналата от нищото“ „Росексим банк” на Емил Кюлев. Тя била създадена около проекта НДСВ, който след това финансирала. Впоследствие „Росексим банк“ станала банката, в която се влагат средствата на държавни институции, служби и общини.
 „Росексим банк“ финансира проекта НДСВ. Сега виждаме, че КТБ финансира други политически проекти, като на Бареков“, каза Октай. По думите му „Росексим“ е обслужвала елита, включително държавни служители, висши полицаи, съдии, прокурори. Октай припомни, че главен касиер на тази банка е бил Иван Искров, сегашният управител на БНБ.

Бившият депутат обаче подчерта, че в никакъв случай не трябва да се забравя ролята на финансовия министър по онова време Милен Велчев, сега шеф на „ВТБ Капитал“ в България. „След като умря „Росексим“ трябваше друга банка. Тя изведнъж се оказа Корпоративна търговска банка“, обясни Октай. По думите му КТБ започнала да се изгражда от нищото след сблъсъка между клуб „Възраждане“ и олигарсите около тогавашния президент Георги Първанов с прехвърлянето на средствата на държавните предприятия.

източник:БНР, Нова тв