1.7 млн. туристи се интересуват от културен туризъм

За да разберем профила на българина, който предпочита културния туризъм, трябва да посетим нововъзникналите туристически дестинации като Хераклея Синтика, Мисионис, Перперикон или Татул, които са добър пример за участие на държавата и общините, коментира експертът и отбеляза, че обикновено посетителите там са млади семейства, не много заможни или около средната класа, които се чувстват длъжни да предадат историческата памет за родината на децата си.

Културният туризъм в България се крепи на българския народностен дух, на българщината, обобщи експертът в тази сфера Румен Драганов и посочи, че принос в популяризирането на този вид туризъм трябва да имат преди всичко училищата и държавната политика в тази област.

Годишно в страната пристигат около 12 млн. чужденци, от които 1,7 млн. по един или друг начин се докосват до културното ни наследство. Голяма част от тях пристигат с нискотарифните авиокомпании с цел културен туризъм в градска историческа среда – София, Варна, Бургас, Пловдив. Това обикновено са заможни хора, които са обиколили света, но никога не са посещавали страната ни.

Единственото, което всички те питат, е защо няма повече информация за културните и духовните богатства на България, коментира Драганов. Годишните приходи от чужденците, посетили страната ни за културен туризъм, са около 76,5 млн. евро. Потенциалът на страната ни е да удвои броя на туристите, като значително се увеличи и средният приход от турист, смята експертът.

През октомври, ноември и декември миналата година статистиката отчита ръст от близо 60 процента на туристическите посещения в България спрямо предходната година и ръст от 10 на сто спрямо предпандемичната 2019 г., напомни Драганов и посочи, че този факт трябва да ни насочи към неизползвания потенциал за културен туризъм в големите градове, именно в тези месеци.

Най-малкото, което общините могат да направят, е поставянето на новогодишната украса в градовете да се изтегли още в началото на ноември. Това трябва бъде съпроводено с откриването на новогодишните базари, но не с немски, предлагащи винервурст, франкфуртери и греяно вино с ябълка и карамфил, а да е в духа на българските кулинарни традиции – кебапчета, кюфтета, наденици, луканки, сирена, лютеница, туршии с български картофки по селски, и руйно българско вино.

Няма как да шашнем който и да е австриец или германец с винервурст и франкфуртери, със замразени бланширани картофи, коментира експертът. По този начин големите ни градове ще се наредят до Берлин, Лондон, Виена – пищно украсени и тържествуващи, където младите хора се срещат на чаша вино, смята Драганов.