АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


Брутният вътрешен продукт (БВП) на еврозоната се увеличи с 0.1% през четвъртото тримесечие на миналата година, след повишение с 0.3% три месеца по-рано.


През 2019 г. средните почасови разходи за труд в цялата икономика на ЕС (изключвайки селското стопанство и публичната администрация) бяха в размер на 27,7 евро и 31,4 евро за еврозоната, но при наличието на съществени разлики в отделните страни членки.


През януари 2020 година годишната инфлация в еврозоната се ускори очаквано до 9-месечен връх благодарение на рязко увеличаване на енергийните цени и на малко по-силно повишаване на цените на храните, показват окончателни неревизирани данни на Евростат.


Приносът на екологичните данъци към общите приходи на държавата от данъци и социални вноски варира значително в държавите-членки на ЕС през 2018 г., като най-високите дялове са регистрирани в Латвия (10,9%), България (9,8%), Гърция (9,5%), Словения (9,4 %) и Хърватия (9,3%).


Най-високите проценти на пренаселеност за гражданите са регистрирани в Румъния (47%), България (44%), Латвия (42%) и Хърватия (41%), а най-ниските са в Кипър (2%) и Ирландия (1%).


Това е безпрецедентна мярка, която ще позволи на страните членки да харчат колкото е необходимо за борбата с икономическите последици от коронавируса.


Близо 85% от финансирането идват от Китай под формата на кредит, а останалите 15% се осигуряват от Унгария. Ключова част от споразумението е размерът на лихвата, която Унгария ще плаща.


По-голямата част от парите (2,7 млрд. евро) ще отидат за Инструмента на ЕС за спешна помощ, а 380 млн. евро ще се използват за набавянето на резерв от медицински материали като част от схемата rescEU в рамките на Механизма за гражданска защита.


Според Кристин Лагард трябва да се помогне на уязвимите малки компании, като в същото време предупреди, че ако фискалното затягане се случи твърде бързо, това може да се окаже капан.


Компромисът беше постигнат след продължителни и напрегнати преговори. Идеята за т. нар. „коронаоблигации“ беше изоставена.