АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


За мнозина 2022 беше тежка година. Икономиката все още се възстановяваше от пандемията и свързаните с нея ограничения. Русия започна война срещу Украйна, а европейският континент трябваше да се справя с висока инфлация. Въпреки стабилните нива на безработица в ЕС, ситуацията не изглежда розова за младите европейци.


На пазара се очаква да излязат по-малки инвеститори, които да направят вложения в едно или две жилища, с цел последваща препродажба.


Технологичните акции и криптовалутите са сред рисковите активи, покачили сериозно стойността си, докато централните банки помпаха "кеш" в икономиката, за да се борят с твърде ниската инфлация.


„Обсерватория 2023“: Инфлацията и очакванията за недостиг на ресурси карат европейците да избират ниските цени без да се срамуват. Дискаунт секторът в България има потенциал за растеж, но трябва да предлага по-високо качество.


Само козунакът, агнешкото и боядисаните яйца "закръглят" 100 лева разходи, изчисляват икономисти. Във връзка с доходите най-важната стъпка сега е приемането на Бюджет 2023, който да позволи провеждането на адекватна политика за компенсиране на покупателната способност на домакинствата у нас.


Последната илюстрация за това възниква от внезапното пренасищане с украинско зърно. През последните около девет години то се радваше на безмитен достъп до ЕС.


Само една четвърт от тях са на загуба, като общият размер на загубите през 2021 година е около 3 млн. лв., а на печалбите – 16,8 млн. лв.


Нека първо припомним как работи нововъведеният механизъм. Той въвежда изискването на ЕК за определяне на минималното заплащане като 50% от средната заплата или 60% от медианната.


Доколко световните процеси влияят на стопанската активност в България? Краткият отговор е – значително, но с някои нюанси.


Очаквано, големите регионални икономики привличат най-големия брой ежедневни мигранти. Към есента на 2021 г. за работа в столицата пътуват всеки ден 67 хиляди души, към Пловдив – 34 хиляди, към Варна – 16 хиляди, към Бургас – 9 хиляди.