АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


За мнозина 2022 беше тежка година. Икономиката все още се възстановяваше от пандемията и свързаните с нея ограничения. Русия започна война срещу Украйна, а европейският континент трябваше да се справя с висока инфлация. Въпреки стабилните нива на безработица в ЕС, ситуацията не изглежда розова за младите европейци.


На пазара се очаква да излязат по-малки инвеститори, които да направят вложения в едно или две жилища, с цел последваща препродажба.


Не е открит друг начин за дългосрочно и устойчиво увеличаване на потенциала на икономиката, стимулиране на иновациите и повишаването на продуктивността от инвестирането в инфраструктура, машини, оборудване, нови технологии.


„Обсерватория 2023“: Инфлацията и очакванията за недостиг на ресурси карат европейците да избират ниските цени без да се срамуват. Дискаунт секторът в България има потенциал за растеж, но трябва да предлага по-високо качество.


Само козунакът, агнешкото и боядисаните яйца "закръглят" 100 лева разходи, изчисляват икономисти. Във връзка с доходите най-важната стъпка сега е приемането на Бюджет 2023, който да позволи провеждането на адекватна политика за компенсиране на покупателната способност на домакинствата у нас.


Последната илюстрация за това възниква от внезапното пренасищане с украинско зърно. През последните около девет години то се радваше на безмитен достъп до ЕС.


Само една четвърт от тях са на загуба, като общият размер на загубите през 2021 година е около 3 млн. лв., а на печалбите – 16,8 млн. лв.


Гледната точка на експерта доц. д-р Гана Гечева, еколог, заместник-декан по научна и проектна дейност, Биологически факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“


Анализът и разработеният индекс съпоставят професионалното обучение по сектори и разпределението на работната сила в различните икономически дейности. Измерването както на национално, така и на регионално ниво показва в конкретика къде подготовката на кадри среща търсенето и възможностите за реализация.


Нека първо припомним как работи нововъведеният механизъм. Той въвежда изискването на ЕК за определяне на минималното заплащане като 50% от средната заплата или 60% от медианната.