EUR 1.9558
USD 1.7730
CHF 1.7808
GBP 2.2230
CNY 2.5079
you tube
mobile version

€ 600 млн. за АЕЦ "Белене"? Решава и СГС

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

€ 600 млн. за АЕЦ "Белене"? Решава и СГС

mail06:50 | 04.04.2016прегледи 3995 коментарикоментари 0


Екип на EconomyNews.bg

Български медии съобщиха, че България е загубила арбитражно дело в Париж, което заведе "Атомстройекспорт" (АСЕ)  преди повече от 3 години  срещу НЕК в арбитражния съд в Женева. Впоследствие НЕК заведе насрещен иск срещу руската компания в Париж с място на арбитраж в Женева. Предмет на иска от българската страна са суми, дължими от АСЕ към НЕК по Рамков договор № 77-402/71300 от 28 ноември 2007 г. и допълненията към него в размер на над € 61 млн. Защитата на българските интереси е поверена на кантора Уейд енд Кейс.

Няма решение на арбитража в Париж, според което НЕК трябва да плати 600 млн. евро заради спирането на АЕЦ „Белене”, коментира пред журналисти министърът на енергетиката Теменужка Петкова: „ Всички очакваме решението на арбитража, но засега няма такава официална информация, която да е постъпила в НЕК или МЕ”.  „Българската страна има свой насрещен иск. Това е едно много сложно дело и много сложен арбитраж. Ние се надяваме на справедливо решение от страна на арбитража”, допълни още тя. Според Петкова 600 млн. евро не е реална сума. Министърът на енергетиката обясни, че до края на май и началото на юни може да има решение на арбитража в Париж.

Дори и България да е осъдена, каква е последващата процедура, докато държавата изплати сумата? След решението на арбитража не следва директно плащане, тъй като решението трябва да бъде признато от български съд - т.нар. екзекватура. Процесът ще отнеме няколко години, като е възможно и съдът да откаже да признае чуждия арбитраж от Париж.

Ето какво предвижда българският закон, синхронизиран с европейската и със световната практика:

ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА АРБИТРАЖНОТО ПРОИЗВОДСТВО

Характеристика на арбитражното решение

Арбитражното решение влиза в сила с връчването му на една от страните по спора.

Арбитражното решение е окончателно и слага край на спора. То не подлежи на обжалване, т.е. то е стабилно. Ако е порочно, отмяната му може да бъде постигната само по исков ред.

Арбитражното решение е задължително за страните.

Арбитражното решение подлежи на доброволно изпълнение.

Възможно е решението да възпроизведе спогодба, постигната между страните по спора. Сключената пред арбитражния съд спогодба има същата изпълнителна сила като постановеното след устни състезания арбитражно решение.

Изпълнението на арбитражното решение в чужбина е обезпечено чрез Ню-Йоркската конвенция за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения от 1958г., ратифицирана от РБ през 1961г., обн. ДВ, бр. 2 от 08.01.1965г.

Признаването и допускане изпълнението на чуждо арбитражно решение (постановено от арбитражен съд със седалище в чужбина) става съобразно сключените от РБ двустранни и многостранни международни договори. Компетентен да признае чуждо арбитражно решение или да допусне неговото изпълнение у нас е СГС.

Последици на арбитражното решение

Арбитражното решение не е държавен, а частноправен акт, но с процесуални, т.е. публичноправни последици. Тези последици са същите като на съдебното решение. Това е така, защото арбитражът е заместител на държавното правосъдие и трябва да може да даде същата защита, която страните биха получили чрез решението на държавния съд. Последиците на арбитражното решение са:

Сила на присъдено нещо, т.е. решението е задължително за страните и подлежи на зачитане от държавните съдилища и другите държавни органи като съдебно решение;

Конститутивно действие, (ако искът е бил конститутивен);

Изпълнителна сила. Осъдителното арбитражно решение има същата изпълнителна сила като съдебното решение. Влязлото в сила арбитражно решение е изпълнително основание. Въз основа на него може да бъде издаден изпълнителен лист от СГС.

Отмяна на арбитражно решение

Тъй като арбитражното решение е частен, а не държавен акт, неговата отмяна става по исков ред, а не чрез обжалване. Заинтересованата страна предявява конститутивен иск за отмяна на порочно арбитражно решение пред ВКС. Основанията за отмяна се изчерпателно изброени в закона. ВКС е обвързан от основанията за отмяна, посочени в исковата молба и няма правомощието да прави служебна преценка за правилност на арбитражното решение. Срокът за предявяване на иск за отмяна е 3 месеца от получаване на решението. Срокът е преклузивен и не може да бъде възстановен. Някои от основанията за отмяна, предвидени в чл.47 от ЗМТА, са свързани с нищожност на арбитражното решение, а други – с унищожаемост. Когато ВКС констатира нищожност на арбитражното решение,той го отменя, като делото не се връща на арбитражния съд, за да постанови по него валидно решение, но пътят за предявяване на иск пред държавния съд е открит. Когато ВКС отмени арбитражното решение на основание неговата унищожаемост, държавният съд връща делото на арбитражния съд за ново разглеждане – чл.49 от ЗМТА.

 

 

 

 


 
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg