EUR 1.9558
USD 1.8361
CHF 2.0130
GBP 2.2896
CNY 2.5369
you tube
mobile version

Ядрото на капитализма се разпада

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

Ядрото на капитализма се разпада

mail15:50 | 18.03.2011прегледи 2853 коментарикоментари 1


 В."Financial Times" Deutschland

Ядрената и финансовата криза са свързани. Тежкото положение около държавния дълг на Япония и световния недостиг на енергия допълнително ще изострят проблемите на еврозоната. В края на десетилетието ще трябва да бъдат променени основите на капиталистическата система. След финансовата криза сега светът потъва във все по-изостряща се ядрена криза и изглежда цялата капиталистическа система ще се разпадне заради проблемите, създадени от самата нея. За момента сме в шок от тази нова криза, но двете събития са свързани.
Цялостната политика за справяне с финансовата криза прилича на отчаяните опити на японския енергиен концерн Tepco да овладее атомните реактори с морска вода. Несръчно се рови из симптомите, но истинският проблем остава нерешен, а подобни стратегии в крайна сметка завършват с крах. При финансовата криза в еврозоната сме изправени пред ситуация, подобна на тази във Фукушима - пред разпадане на ядрото. С тази разлика обаче, че реакцията във финансовата система протича значително по-бавно. Имам предвид най-вече не паралелите между двете кризи, а въздействието, което имат една върху друга. Чрез дълга редица от последствия земетресението, цунамито и атомната катастрофа парализират опитите за управление на финансовата кризата. Най-важната сред тези последици е косвена - намаляването на производството на Япония. След тази катастрофа японската промишленост ще се възстанови и ще си върне загубените производствени капацитети. Трите основни икономически последици от природния катаклизъм обаче са отражението му върху платежоспособността на Япония, върху глобалните финансови пазари (включително застрахователната индустрия) и върху дългосрочните цени на енергията.
С дълг, равняващ се на 200 % от брутния вътрешен продукт (БВП), Япония е страна без бюджетни резерви. При толкова високо задлъжняване повечето държави биха обявили фалит. За Япония обаче високата задлъжнялост е възможна, тъй като високото равнище на спестяванията постоянно повишава търсенето на японски държавни облигации, което пък поддържа лихвите ниски. В много отношения кризата ще се отрази негативно върху платежоспособността на Япония. Първоначално данъчните приходи ще се понижат, а държавните разходи ще нараснат - пряко последица от политиката за овладяване на последиците. В същото време кризата има негативно влияние върху спестяванията на населението, а по този начин и върху потреблението и търсенето на японски държавни облигации. Все още е твърде рано за цялостен анализ на разходите, които ще понесе цялата икономика, но няма съмнение, че тази катастрофа ще достигне макроикономически мащаб. Може би светът е изправен пред нова дългова криза, която ще засили сегашната.
Идва момент, когато държавите се нуждаят от възможно най-ниски пазарни лихви, за да могат изобщо да стигнат до капиталовите пазари, където обаче намалява готовността да се финансират държави при подобни условия. Неизбежното повишаване на лихвите, което се дължи и на поскъпването на енергията и суровините, ще изостри глобалния проблем с националните дългове. Европейците дори не са най-тежко засегнатите. Общото дългово състояние на еврозоната (измерено спрямо БВП) е по-добро в сравнение с положението на САЩ, Великобритания и най-вече на Япония. Европейската криза показва колко силни са системните взаимодействия: ако Япония бъде обхваната от криза, то това ще бъде катастрофа за цялата световна икономика. На фона на този проблем кризите в Ирландия и Гърция са направо смешни. Вторият механизъм за разпространение на кризите са финансовите пазари. Резкият спад на курса на японските акции е едва първата реакция. Първоначално парите се оттекоха към предполагаемо сигурните японски държавни облигации, чиито лихви поради тази причина пък се понижиха. Съответно се повиши цената на японските Credit Default Swap. Трескавото повишаване на котировките на световния фондов пазар сега е към края си. Може би кризата е "спусъкът" за ново коригиране на пазара, което ще има косвено въздействие върху икономическото състояние на промишлените страни. Третият кризисен механизъм въздейства върху енергийния пазар. Живеем във време на структурно поскъпване на петрола. След японската катастрофа ще се ускори отдръпването от атомната енергия, което се наблюдава в цял свят. Дори във Франция, където цари благосклонност към ядрената енергетика, вече се обсъждат алтернативни енергийни източници. Поради тази причина светът трябва да се подготви за устойчиво поскъпване на енергията. Повлияно бе дори решението на китайското правителство да засили строежа на атомни централи. Във всяка система обаче има автоматични стабилизатори. Ако се стигне до забавяне на растежа на световната икономика, то цените на енергията отново ще се понижат, но в структурно отношение това няма да се отрази върху повишаването на цените. Поскъпването ще забави икономическия растеж в западните страни и по този начин ще ограничи възможността за преодоляване на финансовата криза. Точно това обаче е стратегията, която следва европейската политика за управление на кризи - таят се надежди, че банките и чрез тях свръх задлъжнелите страни ще мога да се възстановят благодарение на икономическия растеж. Без крайно оптимистични данни за икономическия растеж Гърция и Ирландия със сигурност ще фалират. За тези оптимистични данни пък е жизнено важно да няма експлозивно повишаване на цените на енергията, да няма нови дългови кризи и да се запази доброто настроение на пазарите.
Все още не може да се каже кой от тези кризисни фактори ще надделее. Сигурно е обаче, че система, която не е устойчива, рано или късно ще се разпадне. За атомната енергетика този момент дойде с Фукушима. Във финансовия сектор процесът ще продължи по-дълго, но и там е възможно да се стигне до разпадане на ядрото на системата. А ако успеем да преживеем това, може би към края на десетилетието, то капиталистическата ни система ще трябва да бъде променена из основи.

 


 
Коментари
 
symon - 31-03-2011 г. 17:42:39

Дообре. Оптимизма винаги е за предпочитане. Само дето цъкалото цъка все по-бързо. Много бързо се забързва. Стълбички във фунията.

 
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg