EUR 1.9558
USD 1.7730
CHF 1.7891
GBP 2.2097
CNY 2.5089
you tube
mobile version

Четири модела за успешно земеделие

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

Четири модела за успешно земеделие

mail09:01 | 05.09.2019прегледи 587 коментарикоментари 0


Опитът на земеделското управление в най-успешните страни в света демонстрира цивилизовани, европейски и американски подходи към селскостопанското производство.

САЩ : от субсидиране до застрахователни предимства

Селското стопанство в САЩ е имало ключова роля от самото си създаване. За мигрантите, които са се заселвали в Новата земя, главно от Европа, земеделието е било преди всичко гаранция за успешно развитие.

Продажбата на хранителни стоки е била гарантирана, а притежанието на земя е осигурявало бъдещи перспективи.

Но с течение на времето това предимство се е превърнало в недостатък - появява се проблемът със свръхпроизводството.

Земеделието страда и от провали на реколтата, което значително изпразва джобовете на фермерите.

За да се подкрепи агробизнеса, който допринася за появата на работни места и дава стратегически по размера си печалби за бюджета, предизвиква развитието на транспортната система и други производства и услуги, правителството на САЩ въвежда различни видове помощи. Те предимно са били под формата на преки субсидии за земеделските производители.

Въпреки това, поради тенденцията за монополизиране на агробизнеса и развитието на технологиите, през годините селскостопанският сектор започва да губи лобито си в Конгреса, тъй като вече не е разчитал на голям брой семейни ферми.

Така, според статистиката, през 1940 г. в САЩ има 6 милиона ферми със средна площ от 67 хектара. В края на 90-те години е имало само около 2,2 милиона, средно със 190 ха. През първото десетилетие на 2000-та година тази тенденция продължава.

През 2014 г. обичайното пряко бюджетно подпомагане е заменено на законодателно ниво с друг инструмент - застраховка за риск

Тя работи просто. Земеделските производители не знаят каква ще бъде цената на засадените култури и какво ще бъде времето през следващия сезон. Собствениците на животновъдни ферми също не могат да бъдат уверени в цените на своите продукти - има риск от загуба, поради неблагоприятни метеорологични условия или болести по добитъка.

Ако земеделските стопани са изправени пред тежка суша, наводнения и непредсказуема пазарна ситуация, се осигурява по-евтино частично застраховане, но ако рисковете са по-малко, застраховката може да бъде по-висока.

За да въведе такъв инструмент, Конгресът на САЩ търси компромиси и впоследствие приема Закона за селското стопанство от 2014 г. Документът одобрява отпускането на 956,4 млрд. долара (почти трилион!) за няколко години, за да стартират редица програми, включително търговия, селскостопански изследвания, възобновяема енергия и хранителна помощ. Въпреки огромният размер на бюджета, Конгресът отбелязва, че законът "предвижда най-голямо намаляване на разходите за селското стопанство в историята".

Документът запазва и кредитната програма за улесняване на търговията под формата на субсидии за земеделските производители, когато цените на основните култури паднат под определено ниво. Преките плащания обаче са заменени със застраховка.

Това означава, че основният фокус е върху застраховането на реколтата, а понятието за застраховка е разширено и в други области, например производството на мляко.

Като цяло американските фермери могат да изберат схема за подкрепа на продажбите от две основни програми. Първата е застраховането на цената (PLC) , което предвижда обезщетение, ако цените на продуктите паднат под предварително определени нива. Второто е застраховане на риска от земеделие (ARC).

Тя осигурява плащания на земеделските производители в случай на намаление на доходите под средните за страната

За изчисляване на потенциалните плащания земеделските стопани по време на регистрацията предоставят данни за площта и добива в техните стопанства. Освен това съществуват няколко възможности за застраховане на реколтата или дохода.

В същото време федералното правителство може да субсидира застрахователни премии при ставки от 38% до 80%, в зависимост от степента на покритие и избраните от производителите възможности. Такова високо ниво на субсидии е необходимо, за да може продуктите да бъдат достъпни. Като цяло, законът е много сложен и предписва много други възможности за отделни области на производство, като например животновъдството или отглеждането на памук. Американските финансови анализатори смятат, че всички фермери ще се интересуват повече от управлението на риска поради влиянието на глобалните климатични промени. В същото време програмите, предложени от новия закон на САЩ, могат да имат различен ефект, например тенденцията земеделските стопани да използват региони, които са по-рискови по отношение на доходността. Развитите икономики, като например САЩ, може да поддържат високо ниво на селскостопански субсидии, докато в по-слабо развитите страни такава схема може да е твърде скъпа.

Нидерландия: екологията и енергийната ефективност са приоритет

Холандия е вторият най-голям износител на селскостопански продукти в света след САЩ. Обемът на износа на агропродукти през 2015 г. възлиза на над 80 млрд. евро. Това е около 18% от общия износ на страната.

По някои оценки селското стопанство представлява 10% от икономиката на страната. Повечето агростоки се изнасят за Германия, Белгия, Великобритания, Франция и Италия - те са сред основните партньори в агробизнеса.

Главните стоки за износ са цветя и растения, месо, млечни продукти, зеленчуци и плодове. След като страната достига сериозна позиция на световния пазар, основните приоритети в селското стопанство сега не са толкова свързани с растежа на производителността, колкото с устойчивото развитие, иновациите подобряването на хуманното отношение към животните и използването на възобновяеми енергийни източници. Например, сред субсидиите, които земеделските производители могат да получат, има програма за гарантиране на част от заема, който правителството е готово да поеме.

За тази програма могат да кандидатстват малки или средни предприемачи или например, млади фермери на възраст под 39 години. Допълнителните кредити, които земеделският производител ще получи под гаранции, трябва да бъдат изразходвани за строго определени цели, например оптимизиране на производството, подобряване на качеството на продуктите или условията на животните.

Освен това младите земеделски производители могат да кандидатстват за допълнителна помощ - до 41-годишна възраст. Според статистиката на Холандската агенция за предприемачество RVO, само 5% от холандските земеделски производители са на възраст под 35 години. Затова целта на ,тази програма е да привлече повече млади предприемачи в областта на селското стопанство. Тези средства могат да бъдат инвестирани в строителство, земя, машини или мобилно оборудване. Освен това държавата подкрепя стопанствата, в които са изоставили употребата на химикали и пестициди.

За да се гарантира конкурентоспособността на екопродуктите, правителството е подписало споразумения със супермаркетите и Федерацията на агроиндустрията и оранжерийното производство. Така се разширява дистрибуцията на биопроизводството.

Друга цел в селското стопанство е да се разшири използването на биомасата като гориво в стопанствата

Така до 2030 г. се планира да се заменят 30% от петролните продукти със зелена енергия. Ето защо се подкрепят и изследванията в тази област.

Франция - фермерите протестират

Селското стопанство в тази страна е най-подпомаганият сектор, въпреки че в основата му е частната собственост върху земята. Броят на фермите и селскостопански предприятия във Франция достига почти 1 милион.

По обема произведена продукция тя е на първо място в Западна Европа и трета в света.

Франция ежегодно изнася агропродукти на стойност над 40 млрд. евро. В индустрията работи около 7% от трудоспособното се население.

Развитата мрежа от синдикати оказва значително влияние върху аграрната политика на държавата, която се грижи за условията на труд и живот на земеделските стопани, както и за поддържането на "минималното ниво на доходите" дори при лоша реколта или природни бедствия.

Особена е и данъчната система: изчисляването на размера на облагаемия доход се извършва въз основа на данните от кадастъра на земята, средните показатели за себестойността на производството, производствените разходи, добивите и продуктивността на добитъка.

Средно 40 млрд. евро годишно се изразходват за подпомагане на фермерите

Банката "Креди Агрикол" има централна роля в системата за кредитна подкрепа за селското стопанство.

Механизмът на действие на преференциалните заеми се основава на принципа на държавното изкупуване от банката на разликата между договорения лихвен процент и размера на преференциалния заем, предоставен на земеделския производител.

Освен от правителството, френските земеделски производители се подкрепят и от Европейския съюз чрез Общата селскостопанска политика (ОСП). Франция получава около 17% от общия бюджет.

Средно една ферма получава около 12 хиляди евро субсидии годишно

Освен това френските земеделски стопани получават обезщетения за заеми. Те могат да набират средства за закупуване на земя на около 7% годишно за закупуване на нова селскостопанска техника.

И въпреки това нивото на недоволство нараства. Земеделските производители с протести искат подкрепа от държавата, включително повишаване на изкупните цени на млякото и месото.

В резултат правителството обеща на животновъдите допълнителна финансова помощ в размер на 290 милиона евро. Земеделското министерство на Франция отпусна и 500 млн. евро за парични заеми. Обявената финансова помощ ще допълни първоначалния план, представен от френското правителство през септември 2015 г. Планът е за 3 години и включва възстановяване на данъци и подкрепа за инвестиции, съфинансирани от Европейския съюз и френските региони. Общият размер на помощта е 300 милиарда евро.

Австралия : по тон зърно за всеки жител

Австралия е четвъртият по големина световен износител. Страната обяви борба срещу дискриминацията на своите продукти на пазара на ЕС и не загуби. Например в групата Cairn, създадена през 1986 г., на коята Австралия е лидер, сега членуват 19 страни, които произвеждат селскостопански продукти, което представлява 20% от световния износ. Като цяло, цифрите са впечатляващи.

Селското стопанство и тясно свързаните с него сектори представляват 12% от БВП на страната, а брутната добавена стойност в тази индустрия е повече от 155 млрд. долара. Австралия има 14% от общото поголовие на овцете в света (повече от 150 млн. глави). Страната е водеща сред доставчиците на вълна: 9% от общото световно производство. Освен това Австралия е един от основните производители на зърнени култури, захар, млечни продукти и плодове.

Половината от обработваемата площ се разпределя за пшеница

Добива се по тон на глава от населението. Страната е производител на пшеница от световна класа. Не е изненадващо, че вътрешните нужди са удовлетворени от собственото производство.

Земеделската земя в Австралия е приблизително две трети от площта. Периодично възникват суши. Повечето земеделски земи се използват за добитък (ливади и пасища). Около две трети от приходите от селскостопанските продукти се осигуряват от животновъдството.

Австралийските фермери притежават 135 997 ферми, покриващи 61% от територията на Австралия. Правителствената финансова подкрепа се предоставя на земеделските стопани, като правило, за да компенсира загубите, причинени от природни или от човека фактори - главно, това са дълги периоди на засушаване (напояване и сухо земеделие са комбинирани в цялата страна), наводнения, пожари или други природни бедствия.

В същото време държавните субсидии се предоставят само в случай, че значителен брой земеделски стопанства в региона претърпят загуби в резултат на природно бедствие. Тази подкрепа може да бъде под различни форми: безвъзмездни средства, краткосрочни заеми с ниски лихвени проценти и други подобни.

Държавата предоставя и данъчни стимули на земеделските производители за компенсиране на амортизацията на селскостопанската техника.

И накрая, за да защити националния селскостопански сектор, правителството прилага система на специални плащания и вносни мита. Що се отнася до данъчното облагане, производителите на различни видове селскостопански продукти плащат данъци с различни ставки. Например, захарната промишленост не получава данъчни облекчения, докато винопроизводството има определени предимства в областта на данъчното облагане.

източник: фермер.бг

 


 
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg