EUR 1.9558
USD 1.7599
CHF 1.7795
GBP 2.2522
CNY 2.4865
you tube
mobile version

Факти & заблуди за млечните квоти

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

Факти & заблуди за млечните квоти

mail15:10 | 07.04.2015прегледи 7106 коментарикоментари 0


Елица Стефанова

Краят на млечните квоти предизвика силен шум и противоречиви реакции както у нас, така и в Европа. Дали обаче широката общественост разбра за какво става дума в действителност? Най-просто казано, след изтичането на квотния режим на 31 март европейците могат да произвеждат колкото си искат мляко.

Не малка част от производителите се уплашиха. Защото вече стои въпросът „кой е по-добър?”.

Отпадането на ограниченията пред производството означава, че тези фермери и държави, които имат конкурентно предимство (заради природни и климатични условия, традиции, ноу-хау и намиране на правилния бизнес модел) ще произвеждат повече мляко на сравнително по-ниски цени, се посочва в анализ на ИнтелиАгро. Обратно, тези, в които производството досега е оцелявало заради подтиснатата конкуренция – ще се свие още повече. Всички анализи досега показват, че разделителната линия ще бъде по диагонала Северозапад – Югоизток, като условно казано страните вляво от тази мислена линия през континента ще се профилират в производството на мляко, а тези вдясно от нея ще трябва да се преориентират към други направления. Естествено това не означава, че всички млечни ферми в Ирландия или Германия ще станат изведнъж по-успешни. Те също ще бъдат и са изправени пред предизвикателства – да увеличават стадата, да снижават разходите и като цяло, да работят при по-ниски маржове, но с по-голям обем. По-малките ферми там също няма да имат шанс, ако не започнат да се сдружават. Всичко това не означава и че колегите им от Южна и Източна Европа директно ще изчезнат. Не. Тези с малко на брой, слабопроизводителни животни (спрямо средното за ЕС – около 8 тона на животно на година) постепенно ще отпаднат от пазара. По-големите (с 50 и повече крави) ще са изправени пред необходимостта да следват плътно и дори да надминават средния млеконадой за ЕС, за да си осигурят устойчивост.

Средният брой на кравите в европейските стада е 29, но има огромни разлики в отделните страни: във Великобритания стадата са средно с по 119 крави, а в Полша - с 16. В същото време в Германия и в Полша има ферми, и то немалко, с по няколко хиляди глави добитък, посочва АФП.

По отношение на България, анализът показва, че поддържането на ферма с до 9 животни (80% от кравефермите) е икономически неоправдана, освен ако собственика няма допълнителни доходи от друга дейност, същото се отнася и за фермите с 10-19 животни. Фермите с 20-49 животни, които представляват 4% от стопанствата и отглеждат ¼ от животните в страната, вече имат шанс. При ценовата динамика, която се очаква през следващите години години, стремеж към средна млечност от минимум 7 тона е абсолютно наложителна. Затварянето на производствения цикъл с преработка може да се окаже добро решение за част от производителите, съветват ИнтелиАгро. Млечните ферми в България, в които трайно се полагат усилия за подобряване на стадото и на производствените резултати имат своето бъдеще. То ще е обвързано с динамиката на търсенето и покупателната способност на вътрешния пазар и способността да се произвежда и преработва продукция на достъпни цени. За фермите с до 100 животни изглежда наложително освен да подобряват своята продуктивност и да обединяват усилия за колективни инвестиции в маркетинг, пласмент и преработка, продължава анализът.

По време на редовното заседание на Съвета на министрите, българският министър на земеделието и храните апелира за бързо решение за овладяване на ситуацията в сектор „Мляко“. Министър Танева подчерта, че положението в сектора се влошава на фона на руското ембарго и приключването на квотната система, се посочва в обзор на сектор „Мляко” на Системата за агропазарна информация /САПИ/. Мерките в подкрепа на сектора, приети от ЕК, за подпомагане на млекопроизводителите, нямат приложение у нас. На Съвета на министрите през м. януари бе представено общо предложение на България и Румъния за въвеждане на допълнителни мерки в сектор „Мляко“, което ще помогне за справяне с последиците от руското ембарго. Тези мерки ще повлияят на по-плавния преход от квотния сектор към свободния пазар.

България никога не е стигала производството си на мляко по млечната квота, която е имала, и в тази връзка не е имала санкции, като Холандия, Полша, Германия. Това каза по време на срещата си със земеделски производители от област Кърджали министърът на земеделието и храните Десислава Танева. Тя допълни, че единствено в Румъния се прилага подпомагане за литър мляко от 0.03 стотинки, под формата на национална преходна помощ. Българското правителство е поискало подкрепа от страна на ЕК или набор от инструменти, съотносими към националната специфика на млечния сектор. Това, което България може да направи за подпомагане на сектора, е чрез държавната помощ "de minimis", обясни земеделският министър. При нея обаче има максимални лимити през последните три години от съответния бенефициент. Част от тях са достигнали тези лимити. Затова от ЕК ще бъде поискано увеличаване на лимита, за да може държавният ресурс за подкрепа да се ползва от по-голям кръг бенефициенти.

В тази връзка следва да се отбележи, че се наблюдава траен спад в изкупните цени на млякото, който продължава 12-ти месец, посочва анализът на САПИ.

zoom_sss

Изкупната цена на сурово мляко е твърде близка до тази в ЕС, доказва на свой ред ИнтелиАгро.

Средна изкупна цена на литър мляко към януари, 2015 г. в евроцента на литър

zoom_sss

Източник: ЕК

От друга страна, България и Румъния са най-неконкурентни на фона на ЕС.

zoom_sss

Вносът на млечни продукти

До м. август 2014г. вносът на млечни продукти в България е от ЕС е общо 67 007 тона, като най-големи количества са доставени от Германия (14,585 хил. тона), Румъния (14,874 хил. тона) и Полша (12,301 хил. тона), следвани от Унгария (6,308 хил. тона), Гърция (4,090 хил. тона), Нидерландия (3,365 хил. тона) и Франция (3,262 хил. тона). По данни на МЗХ след рекордния внос на концентрирано мляко в България за 2013г., вносът за 2014г. се запазва силен, като бележи ръст от 7,7% спрямо предходната година.
Вносът на мляко и млечни продукти през 2013г. е в размер на 111 198 тона или с 19,8% повече в сравнение с 2012г. Внесените продукти са основно от Полша (24,190 хил. тона), Германия (20,186 хил. тона), Гърция (18,161 хил. тона), Румъния (15,640 хил. тона), Унгария (8,003 хил. тона) и Франция (5,179 хил. тона).
Най-значителен дял в структурата на вноса на мляко и млечни продукти през 2013 г. заемат концентрираните и неконцентрираните мляко и сметана - съответно 45,4% и 21,4% от общото количество. Основна част от вноса на тези продукти е предназначен за нуждите на хранително-вкусовата промишленост. Сравнително голям дял формира и вносът на сирена - 15,8% от общото количество.

Като цяло Европа вече е подготвена за отпадането на млечните квоти и секторът й е преструктуриран, отбелязва АФП. За шест години млекодобивните й стопанства са намалели с около 200 000. През 2014 година в ЕС са произведени 151 милиарда литра мляко в близо 666 000 стопанства, а за 2015 година се очаква млекодобивът да остане на същото равнище въпреки отпадането на квотите в края на март.
За да изнася своите 1,887 милиарда литра мляко годишно (под формата на масло и мляко на прах), Европейският съюз трябва да се конкурира на международните пазари с Нова Зеландия, САЩ, Австралия, Аржентина и дори Беларус.

Няма място за трагизъм и в България, посочва ИнтелиАгро. Първо, защото специализацията в производството на ниво ЕС ще доведе като цяло до по-голямо предлагане на сравнително по-ниски цени, а това е безспорно добре за потребителите. Второ, защото пред фермерите и страната ни като цяло се отварят нови ниши. България има добра база за развитието на месодайно говедовъдство. Близостта на страната ни до Близкия Изток и Африка отваря много възможности за износ на живи животни. Тук става въпрос за дългосрочни инвестиции в расови говеда, с доказан произход и правилен начин на отглеждане, за добър бизнес мениджмънт.
 


 
 
 
Още от рубриката
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg