СБ понижи прогнозата си за растежа + България

Световната банка намали прогнозата си за глобалния икономически растеж за 2025 г. с 0,4 процентни пункта до 2,3 на сто, обявявайки, че по-високите вносни мита и все по-голямата несигурност представляват "значителен насрещен вятър" за почти всички икономики, предаде Ройтерс.

В своя доклад за глобалните икономически перспективи, който се публикува два пъти в годината, банката понижи прогнозите си за близо 70 на сто от всички икономики, включително САЩ, Китай и Европа, както и за шест региона с развиващи се пазари - от нивата, които прогнозира само преди шест месеца, преди президентът на САЩ Доналд Тръмп да встъпи в длъжност.

Тръмп преобърна световната търговия с поредица от налагане на нови мита и временна отмяна на някои от тях, което доведе до увеличаване на ефективната ставка върху вноса в САЩ от под 3 на сто до около 15 на сто - най-високото ѝ ниво от почти век. Това обаче предизвика ответни мерки от Китай и други страни, посочва Ройтерс.

Световната банка е поредната институция, която намали прогнозата си за растеж в резултат на непостоянната търговска политика на Тръмп, въпреки че американски високопоставени лица настояват, че негативните последици ще бъдат компенсирани от скок в инвестициите и данъчни облекчения, които предстоят да бъдат одобрени.

Банката не прогнозира рецесия, но заяви, че глобалният икономически растеж тази година ще бъде най-слабият извън периода на световната рецесия от 2008 г. Прогнозите са до 2027 г. ръстът на световния брутен вътрешен продукт (БВП) да бъде средно едва 2,5 на сто, най-бавният темп от всяко десетилетие от 60-те години на миналия век.

Според доклада глобалната търговия ще нарасне с 1,8 на сто през 2025 г., далеч под ръста с 3,4 на сто през 2024 г. За сравнение, в началото на 21-и век глобалната търговия е растяла с 5,9 на сто. Прогнозата се базира на ефектите от митата, считано от края на май, включително американски мита от 10 на сто върху вноса от повечето страни. Тя не включва оповестените от Тръмп през април "реципрочни" тарифи, които впоследствие бяха отменени до 9 юли. 

Банката заяви, че се очаква глобалната инфлация да достигне 2,9 на сто през 2025 г., оставайки на предпандемичните равнища, заради покачването на митата и затегнатия пазар на труда.

"Рисковете за глобалните перспективи остават под риск от понижение", сочи докладът на Световната банка. Допълнително увеличение с 10 процентни пункта на средните американски мита върху вноса, в допълнение към вече въведената тарифа от 10 на сто, наред с пропорционални ответни мерки от други страни биха могли да намалят перспективите за 2025 г. с още 0,5 процентни пункта.

Подобна ескалация на търговското напрежение би довела до "замразяване на глобалната търговия през втората половина на тази година, придружено от широко разпространен срив на доверието, нарастваща несигурност и сътресения на финансовите пазари", се посочва в доклада.

Въпреки това се твърди, че рискът от глобална рецесия е по-малък от 10 на сто.

На този фон високопоставени представители от САЩ и Китай се срещат в Лондон тази седмица, за да се опитат да разрешат търговския спор между двете държави.

"Несигурността остава мощна спирачка, като мъгла на писта. Тя забавя инвестициите и помрачава перспективите", каза заместник-главният икономист на Световната банка Айхан Козе в интервю за Ройтерс.

Той обаче заяви, че има признаци за засилен диалог по търговските въпроси, който би могъл да помогне за разсейване на несигурността. Растежът на световната търговия може да отбележи умерено възстановяване през 2026 г. с ръст до 2,4 на сто, а разработките в областта на изкуствения интелект също биха могли да стимулират растежа, отбеляза той.

"Смятаме, че в крайна сметка несигурността ще намалее", добави Козе, който смята, че "след като мъглата, която наблюдаваме, се вдигне, моторът на търговия може да започне да работи отново, но с по-бавен темп".

Той подчерта също, че макар и да има изгледи ситуацията да се влоши, търговията продължава и Китай, Индия, както и други страни все още отчитат стабилен растеж.

Много страни обсъждат и нови търговски партньорства, които биха могли да донесат дивиденти на по-късен етап, каза той.

Световната банка обяви, че глобалните перспективи са се "влошили значително" от януари главно заради развитите икономики, които се очаква да нараснат с едва 1,2 на сто - спад с половин процентен пункт след ръста с 1,7 на сто през 2024 г.

Перспективата за САЩ е намалена с 0,9 процентни пункта от януарската прогноза - до 1,4 на сто, а за 2026 г. - с 0,4 процентни пункта до 1,6 на сто. Очаква се нарастващите търговски бариери, рекордно високата несигурност и скокът на колебливостта на финансовите пазари да окажат натиск върху частното потребление, търговията и инвестициите, се посочва в доклада.

Перспективите за растежа в еврозоната са намалени с 0,3 процентни пункта до 0,7 на сто, а за Япония с 0,5 процентни пункта до 0,7 на сто. Според доклада нововъзникващите пазари и развиващите се икономики ще нараснат с 3,8 на сто през 2025 г. спрямо 4,1 на сто в януарската прогноза.

Бедните страни ще пострадат най-много, според доклада. Растежът на БВП на глава от населението в развиващите се икономики до 2027 г. ще бъде с 6 на сто под нивата отпреди пандемията.

Световната банка оставя прогнозата си за Китай непроменена спрямо януари, като очаква нарастване на икономическата продукция с 4,5 на сто тази година, тъй като Пекин все още разполага с фискално пространство, за да подкрепи икономиката си и да стимулира растежа.

Прогнозите за България

Световната банка понижи прогнозата си за икономическия растеж на България през тази и следващата година. Оценката е част от редовния анализ на международната финансова институция, който излиза на всеки шест месеца и е озаглавен "Глобални икономически перспективи".

В настоящото издание се посочва, че през 2025 г. БВП на страната ни ще нарасне с 2 на сто, след като през 2024 г. регистрира ръст от 2,8 на сто. Спрямо очакванията, поместени в изданието от януари, Световната банка намалява прогнозата си с 0,8 на сто.

За 2026 г. базираната във Вашингтон финансова институция очаква икономиката ни да се разшири с 2,2 на сто вместо с 2,7 на сто, каквито бяха очакванията през януари.

Световната банка прогнозира за страната ни за 2027 г. икономически ръст от 2,4 на сто в своята първа прогноза за съответната година.

Миналата седмица своите прогнози представи Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) , които също бяха коригирани надолу за България.

Нейните оценки бяха, че през настоящата година БВП ще нарасне с 2,6 на сто, а през 2026 г. с 2,3 на сто, което беше намаление спрямо декемврийската ѝ прогноза за покачване на икономиката съответно с 2,8 и 2,6 на сто.

ОИСР очаква икономиката на България да нарасне през тази и идната години, тласната от растежа на потреблението на домакинствата, подкрепено от продължаващия значителен ръст на доходите и кредитирането, както и от по-високите държавни инвестиции заради фондовете на ЕС, пише организацията в пролетния си доклад за икономическите перспективи пред страната. 

Данните са ревизирани надолу спрямо зимната прогноза, публикувана през декември, когато ОИСР очакваше ръста на икономиката да бъде 2,8 на сто през 2025 г. и 2,6 на сто през 2026 г.

В актуалната си прогноза, публикувана през април, МВФ очаква растеж на БВП на България за тази година от 2,5 на сто и 2,7 на сто за 2026 година.