EUR 1.9558
USD 1.7558
CHF 1.7759
GBP 2.2740
CNY 2.4934
you tube
mobile version

Празник на бозата в Радомир

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

Празник на бозата в Радомир

mail07:05 | 14.10.2019прегледи 268 коментарикоментари 0


Елка Робева,БТА
Четвърти празник на бозата се състоя в Радомир, съобщиха от общината. Любителите на резливата напитка отново могат да отседнат в първата градска сладкарница - на албанеца Али Сербез и да опитат безплатно оригинална радомирска боза. Гостите на празника имаха възможността да се разходят из старата градска чаршия в компанията на елегантни дами от миналия век и изисканите им кавалери, да напазаруват от щандовете на местни производители.
Вестникарчета разнасят сред гостите на празника оригиналната рецепта за приготвяне на традиционната българска напитка, която иначе е изложена единствено в музейния комплекс "Стойова къща". На възстановения стар пазар се предлагаха нанизани сухи чушки, венци чеснов лук, зелен и зрял фасул, сирена, кашкавал, сувенири на местни занаятчии, кошници, карета, чорапи и терлици, както и много други неща, изработени от сръчните ръце на радомирки. Младежи, облечени като бозаджии, разнасяха вкусното пиво сред хората. По традиция се организира състезание по надпиване с боза, като критерият е не количеството, а бързината на поглъщане на напитката.
Празникът, който е под надслов "С боза, гозба и песен", започне от Етнографска експозиция "Стойова къща". Там бяха изложени всички съдове, използвани за производство на боза - гюмове, текне /корито за размесване на сместа/, луб /сито/, пармак /дървена решетка/, кюския /уред за пресоване/, силях /колан за връзване на кръста с отвори за чаши/, канела за точене и др.
Градската потребителна кооперация "Наркооп", която от 1902 г. досега произвежда предимно боза и единствено със захар, без подсладители и консерванти, бе приготвила 100 литра за празника, уточни пред БТА нейният председател Димитър Раински. Гъстата напитка се лееше от дамаджани, специално изработени бутилки в различни разфасовки.
Актьорът Димитър Димитров се превъплъти в популярния измислен герой бай Илия Бозаджията, чиято двуметрова фигура се издига в центъра на Радомир. Поетът Георги Евдокиев е написал специално стихотворение за бай Илия, а местен композитор направил музика към него, за да го превърне в химн на бозата. Радомирци уверяват, че белокаменната фигура на капелатия мъж с гюмче за боза в ръка, изработена от почетния гражданин на Радомир - скулптора Евгени Кузманов, е единственият паметник на бозаджия в света.
Празникът на бозаджийския занаят бе гарниран с кавърма по радомирски, приготвена от най-добрите местни готвачки. Посетителите бяха нагостени и с вкусните баници на радомирки. По традиция всички се хванаха на дълго "селско хоро", което е марка на местния фолклор.
Радомир е бил известен като център за производство на боза в началото на XX век. Първият бозаджия в района е Димитър Калгарийски от с. Чуковец, а първата бозаджийска работилница датира от около 1880 г. Най-старите майстори правели гъстата течност от просено брашно. Произвеждали я също от ръж или пшеница, както и смесена - от просо и ръж. Най-много били бозаджиите от селата Чуковец, Владимир, Житуша, Жедна, Кленовик, Извор и Дебели лаг.
Бозата започва да се произвежда в района още по време на османското владичество. В радомирското село Негованци има оброчен паметник за бозаджийския еснаф от 1 май 1899 г. Това е и първият бозаджийски паметник в Радомирско. Сега само градската потребителна кооперация "Наркооп" ежедневно произвежда по 600 литра боза, които се продават в цяла Югозападна България.
Добрата боза е гъста и трябва да усеща вкусът и дъхът на зърното, от което е произведена, разкриват тайната радомирци. Според тях до голяма степен вкусът се определя от добавките и двата вида ферментация - алкохолна и млечно-кисела. В града се шегуват, че на местните жители едната ръка е по-дълга от другата - разтегнала се от носенето на големите дървени гюмове, пълни с боза.


 
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg