АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


За последните пет години броят на студентите, изучаващи педагогика се увеличава от 21,6 хиляди до 24,9 хиляди, а делът им в общия брой на студентите в страната скача от 11,5% до 13,6%. Ръст се вижда и при частното педагогическо образование – делът на учащите платено се повишава от 1% през 2017 г. до 5% през 2024 година.


Осъвременяването с 8,6% на пенсиите по т. нар. „швейцарско правило“ ще обхване всички лица с отпусната трудова пенсия до края на 2024 г. Това са около 2,041 млн. пенсионери.


През 2023 г. лицата във възрастовата група между 50 и 74 години, получаващи пенсия и продължаващи участието си в трудовия живот е малко над 150 хил. души, от които почти 95 хил. продължават да работят по финансови причини, а малко над 47 хил. от тях посочват, че остават на пазара на труда заради желанието си за работа и социално ангажиране.


Ниските образователни резултати може да струват на България над 400 млрд. долара. Андреас Шлайхер, директор „Образование и умения“ в ОИСР се срещна с представители на бизнеса у нас на кръгла маса, организирана от AIBEST.


Инициативата се реализира с финансовата подкрепа на Европейския социален фонд+ чрез Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021–2027 и има за цел да насърчи трудовата интеграция на младите хора, които не са ангажирани с работа, образование или обучение.


Това каза в интервю за БТА Атанас Михнев, който е сериен предприемач в сферата на технологиите и преди дни бе в Китай за откриването на Четвъртия форум за бизнес и образование между Китай - Централна и Източна Европа в град Нинбо.


Най-висок дял пенсионери сред възрастовата група между 50 и 74 години в ЕС през 2023 г. е регистрирала Полша – 56,2 на сто, Естония и Словакия – по 54,7 на сто за всяка. В другия край на скалата с най-нисък дял на пенсионерите са били Испания – 30,7 на сто, Гърция – 34, 1 на сто и Италия – 34,4 на сто.


Фалитите на компании са нараснали в повечето сектори на икономиката (най-отчетливо в хотелско-ресторантьорските услуги, информация и комуникации, образование и социални услуги), но са намалели в строителството и транспорта.


Доходите продължават да се повишават значително и стандартът на живот расте, което отрежда на областта второто място в тази категория (веднага след столицата). Средната годишна брутна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение достига 19,0 хил. лв., а средната месечна пенсия – 831 лв. (при 784 лв. в страната).


Икономическата активност, образованието и етносът остават основните определящи статуса индикатори. Делът на бедните при безработните е 58,7%, докато при заетите той е 11,8%, при хората с начално и без образование – 56,3%, докато при висшистите – 4,8%, при ромите – 62,5%, докато при българите – 16,0%.