EUR 1.9558
USD 1.7238
CHF 1.7330
GBP 2.1699
CNY 2.5025
you tube
mobile version

Пазарът на труда стигна тавана

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

Пазарът на труда стигна тавана

mail18:05 | 19.11.2018прегледи 303 коментарикоментари 0


Явор Алексиев, ИПИ

Публикуваните през тази седмица данни на НСИ потвърждават опасенията за забавяне на експанзията на пазара на труда през 2018 г. След невиждания от годините преди кризата ръст на работните места със 154 хиляди през третото тримесечие на 2017 г., регистрираният от статистиката спад на годишна база през третото тримесечие на 2018 г. беше в известна степен очакван. Въпреки че това е всъщност второ поредно тримесечие на намаляване на броя на заетите на годишна база, заетостта продължава да нараства заради изпреварващия спад на населението. Коефициентът на заетост на лицата на възраст 15-64 години достига нов рекорд от 68,8%, но забавянето на икономиката и по-внимателният преглед на данните за пазара на труда, подсказват, че този рекорд може и да е последен за настоящия икономически цикъл:

Особено притеснителни са данните за младежите, където спадът на броя на заетите е съпътстван и от спад на заетостта, като това важи и за двете наблюдавани групи (15-25 и 15-29 години). Демографските императиви на пазара на труда се виждат и по друга линия – единствената възрастова група, при която броят на заетите всъщност се увеличава спрямо предходната година е тази на 55-64 годишните.

Близо една трета от областите в страната са регистрирали рекордна заетост през някое от тримесечията на 2018 г., като между тях освен големи области като столицата и Бургас, се нареждат и по-малки такива като Търговище и Силистра. В същото време за периода юли-септември 2018 г. спад на годишна база в коефициента на заетост на населението на възраст 15-64 г. се наблюдава в 13 от 28-те области в страната, като най-значителен е той в Добрич (-10 пр. п.), Монтана (-7 пр. п.) и Ямбол (- 6 пр. п.).

Средната заплата за третото тримесечие на 2018 г. достига 1 117 лв., което представлява ръст от 7,7% на годишна база. Въпреки че темпът на нарастване остава относително добър, забавянето спрямо 2017 г. е чувствително, особено предвид продължаващия ръст на инфлацията, която от юли насам е над 3,5% на годишна база.

На секторно ниво прави впечатление продължаващата положителна тенденция при заплатите в преработващата промишленост – те нарастват по-бързо от средната заплата за страната в 16 от последните 18 тримесечия в унисон с променящата се структура на заетите в сектора. Така докато през 2012 г. средната заплата в преработващата промишленост беше 81% от средната за страната, последните данни показват значително по-високо ниво от 91%.

Годишен ръст на заплатите в преработващата промишленост и общо за икономиката (%)

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Дългосрочната тенденция за увеличаване на броя на наетите в дейности с по-висока добавена стойност като автомобилопроизводството и това на електрическите съоръжения, съпътствана със спад в текстилния сектор, бута заплатите нагоре, но в същото време повишава и изискванията към квалификацията на наетите лица. На обратния полюс се намират наетите в търговията, където за трето поредно тримесечие ръст на заплатите на годишна база на практика липсва.

Всички тези данни потвърждават, че 2018 г. е чувствително по-слаба за пазара на труда от 2017 г. Положителни тенденции продължават да са налице, но наблюдаваното забавяне в българската и европейската икономики ще поставят под натиск по-нататъшната експанзия. Рекордно ниската безработица (5% през третото тримесечие на 2018 г.) предполага нов подход към адресирането на съществуващите проблеми с недостига на труд и уменията на работната сила – подход, който за съжаление не се вижда в Бюджет 2019.

Дори напротив – инертните политики по заетостта, които продължават да залагат на субсидираната заетост вместо на повишаването на квалификацията на работната сила, означават, че текущите пречки пред по-нататъшна експанзия ще продължат да бъдат същите и занапред. На фона на намаляването на заетостта сред младежите, потвърдения в средносрочната бюджетна прогноза курс към сляпо вдигане на минималната работна заплата през следващите три години също не изглежда като особено добра идея.

 


 
 
 
Още от рубриката
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg