АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


Общият индекс на цените на производител се понижава с 2.1% през май 2025 г. спрямо предходния месец. По-ниски цени се наблюдават при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 4.9%, и в преработващата промишленост - с 1.2%, докато в добивната промишленост е отчетено повишение - с 2.6%.


Комисията за защита на конкуренцията изиска детайлна информация от 50 търговски вериги и търговци на дребно на хранителни стоки за управляваните от тях близо 500 обекта в рамките на секторния анализ на пазара на хранителни стоки, който започна миналата седмица и във връзка с данните, получени от съвместните проверки на цените на НАП и КЗП в страната.


Цените на основните зърнени стоки на световните борсови пазари тръгнаха надолу в последните дни на юни, отчитат експертите на Софийската стокова борса (ССБ).


Констатираният ръст на цените в търговските обекти е в 25 града - Кюстендил, Ботевград, Ямбол, Бургас, Несебър, Сливен, Видин, Плевен, Монтана, Враца, Габрово, Велико Търново, Русе, Търговище, Разград, Силистра, Добрич, Варна, Шумен, Пловдив, Пазарджик, Стара Загора, Смолян, Кърджали и Велинград, каза Росен Карадимов.


Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) утвърди новите цени в секторите "Електроенергетика" и "Топлоенергетика" за периода от 1 юли 2025 г. до 30 юни 2026 г. Средното увеличение на цената на електроенергията за битовите потребители е 2,58 процента, а на топлинната енергия - 4,54 процента.


Справка в НСИ сочи, че през същото тримесечие на 2024 г. увеличението на цените на жилищата е било с 16 на сто на годишна база.


Това каза Владимир Иванов, председател на Държавната комисия по стокови борси и тържища, коментира за БНТ има ли драстично покачване на цените на продуктите в потребителската кошница.


Краставиците в София например могат да се купуват между 2 и 7 лева на дребно, но това не означава, че трябва да плащаме скъпата цена и да купуваме от най-близкия ни магазин, съветват от ДКСБТ.


На 19 юни в Информационната система „Бизнес статистика“ на Националния статистически институт са въведени общо 432 097 годишни отчети. Най-голяма е групата на отчетите, въведени от нефинансови предприятия, съставящи баланс - 279 038, следвани от нефинансовите предприятия несъставящи баланс и физическите лица, осъществяващи стопанска дейност - 73 129.


През 2024 г. българите бяха с една от най-слабите възможности за потребление на стоки и услуги в рамките на целия ЕС, като т.нар. "фактическо индивидуално потребление" (AIC) за България беше с 26% под средното за Съюза (или 74% от средноевропейското ниво), докато в Люксембург беше с 41% над средноевропейското (или 141% от осредненото ниво), показват последните данни на официалната европейска статистика Евростат, оповестени в сряда.