Най-проспериращите градове в България

Десислава Николова, Институт за пазарна икономика
На 8-ми ноември ИПИ представи своето изследване „Регионални профили – показатели за развитие”. Изследването анализира социално-икономическото състояние на областите към края на 2011 г. и тяхното развитие от 2001 г. насам. Изследването е базирано на 57 индикатора, групирани в осем категории – икономика, демография, инфраструктура, образование, бизнес среда и т.н. В статията по-долу ще представим и коментираме основните резултати за областите в категория „Икономика”.

Въпреки че във всички области се наблюдават ефектите от икономическия бум до 2008 г., кризата през 2009 г. и стагнацията през 2010 и 2011 г., тези процеси протичат с различен интензитет в отделните области. Икономическата активност, заетостта и финансовите резултати на фирмите пострадаха повече от кризата в едни региони, отколкото в други. Възстановяването от 2010 г. насам също върви с различни темпове в областите. Така например, докато в по-голямата част от областите заетостта продължава да се свива и през 2010-2011 г., в 8 от областите (Благоевград, Велико Tърново, Враца, Кърджали, Перник, Търговище, Шумен и Ямбол) тя започва да се възстановява през 2011 г. и бележи лек ръст.
Периодът на бърз икономически растеж до 2008 г., въпреки че бе почувстван от всички области, доведе до по-нататъшно разширяване на пропастта между София (столица) и останалата част от страната. Последвалите години на икономическа криза и стагнация задълбочиха поляризацията между ядрото - столицата и периферията.
Огромните разлики между областите се виждат ясно от стойностите на повечето индикатори, включени в категория „Икономика”. Така например, един от традиционните показатели за стандарт на живот и благосъстояние – БВП на глава - илюстрира ясно тези различия. БВП на глава от населението в най-бедната област, Силистра, е около 1/5 от този в София (столица) през 2009 г. Дори и втората „най-богата” област от гледна точка на средното благосъстояние на нейните граждани, Варна, е с повече от два пъти по-малък брутен вътрешен продукт на глава от населението спрямо този в столицата.

Показателите за инвестиции, включени в изследването - преки чужди инвестиции (ПЧИ) с натрупване на глава от населението и разходите за дълготрайни материални активи (ДМА) – също демонстрират значителни различия между областите, които се запазват през годините. Така например, през 2010 г. разходите за ДМА в областта с най-ниско ниво на такива инвестиции, Кърджали, са само около 8% от тези в лидера София (столица). При ПЧИ разликите са още по-фрапантни. Преките чужди инвестиции в Кюстендил (2010 г.) са около 1% от тези в столицата. За целия период на изследването, 2000-2010 г., като най-атрактивни области за чужди инвестиции се открояват София (столица) и област София, а Перник, Бургас и Варна също се нареждат в челната петорка. Очевидно областите София и Перник се нареждат сред първенците заради близостта си до столицата и относително по-ниските цени на недвижимостите и на труда.
В крайна сметка София (столица) се откроява с много добро състояние на своята икономика, следвана от Варна, Габрово, Бургас и Враца с добри оценки. На другия полюс се нареждат Шумен, Разград и Видин с най-проблемно състояние на икономиките си. Като следствие от неблагоприятните процеси в местните икономики в Разград и Видин се наблюдават и едни от най-неблагоприятните демографски тенденции: интензивни темпове на нетно изселване от тези области и висок отрицателен прираст.

                                Групиране на областите в категория „Икономика”