EUR 1.9558
USD 1.7658
CHF 1.8019
GBP 2.1485
CNY 3.9870
you tube
mobile version

Модерният занаятчия от "Лютивите хълмове"

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

Модерният занаятчия от "Лютивите хълмове"

mail07:55 | 28.04.2019прегледи 2116 коментарикоментари 0


Екип EconomyNews.bg

Дълги години Александър Кюркиев работи в сферата на екстремните спортове, имал собствен бизнес за производство на скейтбордове и сноубордове, но рязко се преориентира, като превръща хобито си – кулинарията, в професия. След почти 20 година работа в Англия, се връща в България и създава фермата Chilli Hills, в която произвежда люти чушки, люти сосове, люта паста и други люти продукти. И докато водим разговора в скромния кабинет - работна стая, въздухът се насити с остър мирис от най-лютата чушка на света, който се просмука от съседното помещение. Усещаме го в гърлата си, водата не успява да спаси положението, само порция въздух отвън...

- В момента чета книгата „Соц Гурме“, която проследява как всичко в българското стопанство е било занаятчийско, а после се променя. Но сега това се връща, започва Александър Кюркиев. - Занаятчийството е на дневен ред в момента. Преди големите вериги и супермаркетите се опитваха да потушат тази тенденция, защото с цените, които налагаха, беше много трудно някой да прави истински, качествени продукти. Сега обаче е бумът на занаятчийските производители, те станаха толкова много и отнемат сериозен пазарен дял от веригите, което пък ги принуждава да им обърнат внимание.

Хората си купуват както занаятчийски люти сосове от нас, така пазаруват и занаятчийски хляб или бира. Много производители залагат на качествения продукт и процес на производство, а хората са готови да платят цената за тези качествени продукти. Забелязвам и още нещо, все повече хора пазаруват от веригите само продуктите на промоция, а основните неща си набавят от малките производители, като нас.

Как започнахте?

Стана случайно. Аз и съпругата ми дълги години работихме извън България, а когато се върнахме имахме желанието да живеем извън града и да имаме своя градина с домати и чушки. И люти чушки, които винаги са били голямата ми любов. Започнах да експериментирам с много сортове люти чушки, но те започнаха да дават много плод, който трябваше да бъде реализиран. По това време имахме камионче, с което сервирахме храна на фестивали и други събития, и решихме да включим в менюто нашите рецепти. Хората ги приеха много добре. После си измислихме име, направихме лого и етикети, представихме така на две – три събития наши неща и ги разпродадохме веднага. Тогава осъзнахме, че има нужда от такъв тип продукт на нашия пазар и се концентрирахме изцяло върху това. Започнахме с една градина от два декара, а в момента имаме над 40 декара площи, които сме засадили.

 

Кой се грижи за тях?

Имаме партньори – подизпълнители, които работят ръка за ръка с нас, защото нашият продукт е малко по-специфичен. В продължение на годините сме изгладили производствения процес и знаем как да решаваме проблемите и постоянно пътуваме и наглеждаме важните процеси – разсада, засаждането, цъфтежа…

От колко години се занимавате с това?

Самата марка съществува от 2014 г. Иначе аз се интересувам и се занимавам с кулинария от години.

Каква беше първоначалната инвестиция за Вашия бизнес?

Две тенджери и два тигана. Всичко започна в домашни условия, но в един момент стана нетърпимо. После в нашата ферма обособихме един гараж, който направихме на цех – там вложихме 5-6 хиляди лева, основно в по-големи домакински уреди. През 2017 г. се преместихме в първия ни собствен цех под наем и там инвестирахме около 20 хиляди лева. Когато се разбра, че имаме повече търсене, отколкото предлагане, продадохме 25% от дяловете на нашата фирма на „Смарт органик“, които са едни от най-големите дистрибутори и производители на биохрани в България. След това имахме по-сериозни инвестиции – на два пъти от по 50 хил. лв. Пренесохме се в цеха, в който говорим сега, като инвестицията тук е около 60 хиляди лева. Инвестиция е и магазинът ни. Със сигурност до момента инвестициите са над 100 хил. лв. Опитваме се да нямаме много кредити, имаме отпуснати овърдрафти от банки, но не злоупотребяваме с тях, а ги използваме само, когато имаме нужда от тях. На този етап се оправяме, а какво предстои, ще видим – може би закупуване на земя, изграждане на парници…

Идеята е всичко да е на едно място?

Би било чудесно, защото тогава ще имаме пълен контрол. И сега кръгът е затворен, но сме се разпръснали, това отнема време, а времето е пари.

Опитвали ли сте да получите държавна помощ?

Опитвали сме, но се отказахме още в самия процес на опитване. Процедурата за кандидатстване по програмите е много тежка, няма никакви гаранции. Хората, изготвящи документациите, също не дават гаранции, но искат своето възнаграждение, независимо дали ще спечелим субсидия. Освен това се изисква обезпечение, което ако го имам, няма да се нуждая от субсидиите. Изисква се самоучастие. Но например ако кандидатствам за 200 хил. лв., а от мен се искат 100 хил. лв., по-добре да ги обвържа с гаранции и да получа 400 хил. лв. от банките. Може би тези програми са удачни за големите производители. За нас, малките, процедурата е тромава, а ние трябва да сме гъвкави – не можем да прогнозираме какви пазари ще имаме, какви обеми. С реколтата е сложно – ето две години страдаме. По-миналата година беше суша и жега точно по време на цъфтежа и загубихме страшно много от растенията. Миналата година имаше наводнения. Заради невъзможността да дадем прогнози, предпочитаме да работим с частни инвеститори за по-малки суми, но по-гъвкави. Не знам какъв е правилният подход. Може би ще е добре да работим с агенция, която да следи за интересни програми и да ни информира за тях.

При нас нещата стоят така – произвеждаме, продаваме го, плащаме заплатите, заделяме малко пари за суровина и режийни. Не сме от въздушния балон – да изтеглим един – два милиона кредит. Не сме за един ден и искаме да се развием като марка, включително извън България.

Колко работни места има при Вас?

Осем. В производството са трима души с една отворена позиция в момента. В склада работи един човек, а в магазина ни - двама. Работим и с  фрий лансъри – за дизайн, фотография, маркетинг, като по време на беритбата наемаме и сезонни работници, които помагат за усвояване на реколтата.

Посочете цифри, които олицетворяват продукцията?

Цифрите постоянно се увеличават. Ако преди имахме 6 хиляди шишенца за три месеца, сега само за месеца имаме 10 хил. шишенца люти сосове. А ние правим и много други неща – имаме над 40 продукта. Предлагаме над 11 вида изсушени люти чушки, осем вида люти сосове, четири вида люти пасти, около десет вида подправки, два вида люто сладко, лют мед, три вида люта бира, два вида люта ракия, лют зехтин, три вида люта сол, люти пипери, лют шоколад и разнообразни подаръчни люти подаръчни комплекти.

Всъщност Вашите рецепти са уникални, но бихте ли разказали как ги създавате?

Отнема много време. Познавам характера на различните видове чушки – съществува зависимост, че колкото е по-люта една чушка, толкова е по-ароматна. Някои от тях имат плодов аромат, други по-цитрусов, а аз не преставам да си мисля какво би се съчетало с тях, като следвам и световните тенденции. Например американците обичат да подчертават плодовия аромат на една люта чушка със сладки неща като ананас и манго. Нашата концепция е да сме уникални и да правим комбинация от български продукти, които да популяризираме. Например мексиканска опушена чушка съчетаваме с български подправки от Родопите – див копър, див кимион, които бабите там наричат ръсеница, и правим от всичко това лют сос. Опитваме се да следваме тенденциите, но и да не сме банални. Така включихме черниците, които не са много популярен плод у нас, въпреки че го има навсякъде и ни цапа колите. Пратихме за едно ревю в САЩ сос с българска черница и беше приет много добре.

Процесът е дълъг. Непрекъснато нося със себе си сосчета и когато хапвам нещо навън винаги изпробвам как биха се съчетали с храните.

Какво бихте казали на хората, които не обичат люто?

Участваме на различни изложения и базари и те са добър начин да си сверим часовника. Хората идват и дегустират. Вече знаем, че дори хората с нисък праг на поносимост към люто, но имат желание да опитат нещо по-леко, с времето изграждат вкуса си. Има хора, които наистина са започнали с най-слабо лютите сосове, а сега купуват от най-лютите. Лютото отваря рецепторите и към другите вкусове.

Къде се реализира Вашата продукция?

Работим с биомагазини, магазини за натурални продукти и за български продукти – над 300 са тези магазини в страната. От веригите работим с „Фантастико“, и то само със седем-осем от техните магазини, които са ориентирани към по-висок клас продукти. Освен това имам собствен фирмен магазин в центъра на София, а в момента сме в процес на разработка за франчайз и вече имаме запитвания за отваряне на магазини в страната. Работим и за износ.

Освен в София, къде другаде в страната продавате?

В Пловдив, Варна, Бургас, почти във всеки голям град. Извън България работим с доста държави. Тази година е решаваща. В момента имаме поръчка за Барселона. Работим с магазини в Испания, Англия и Германия, Виена. В Словакия започнахме работа с популярна верига магазини за по-голяма дистрибуция. Зареждаме български магазин в европейския квартал на Брюксел, но водим и преговори с основен дистрибутор. Водим преговори и с Румъния.

Как ви откриха чуждите пазари?

Много туристи минават през магазина ни в София и предават нашите контакти на свои познати. Контактът с Белгия стана чрез участието ни на изложението „Интерфудс“ в Интер Експо Център. Там много се следи за нови и свежи марки.

Ще успеете ли да поддържате толкова голямо производство?

В момента работим на 30% от нашия капацитет. Увеличаването на обемите води до рязко свършване на суровината. Миналата година бяхме заложили определено количество от една от чушките, което ни стигна за целия сезон, а тази свърши за три месеца. Принудихме се да търсим помощ от далечни земи, откъдето да ни пратят чушки, за да спасим положението. Сега сме заложили големи параметри. Ще вземем и външен фризер склад, ще изсушим и една част от чушките.

Какво мислите за българско стопанство? Вие с това започнахте, че идва времето на занаятчийското производство.

Членуваме в Асоциацията на българския пипер и тази година бяхме на годишната им сбирка. За мен беше интересно да чуя проблемите на хората, но и хвалбите им. Но не мислете, че тези хора само мрънкат, напротив – потупват се по рамената, раздават си награди. Например мъжете със завист гледаха една жена, която успяла да произведе много тонове чушки и втора година печели пред всички фермери. Тези хора се трудят цяла година, минали са през какви ли не премеждия, но успяват и това им носи удоволствие. Дори в момента има недостиг на суровини в България. Не мога да разбера защо хората се оплакват, че няма работа, а има толкова много бизнес и запустяла земя, която може да се експлоатира. Може би трябва да се насърчават и подпомагат по някакъв начин младите хора. Стопанството е много добре развиваща се сфера, все повече наблюдаваме изграждането на ферми – дали за люти чушки, или за свободно отглеждане на кокошки. В тях хората създават истинска храна и намират реализация за нея. Както едно време нашите баби са го правили.

Участвате ли на фермерски пазари?

На седмично ниво нямаме възможност, даже сме пуснали обява, че търсим хора, които да се занимават само със събития. Но на по-големите пазари участваме – предстои ни Великденския фермерски пазар. Тези участия са трудоемки, защото излизаме с цял асортимент от продукти.

С какви пречки се сблъсквате?

Преди ни беше трудно с институции като Агенцията по храните, защото те нямат разбиране спрямо нас – ние не влизаме почти в никаква категория. Да - зеленчукопроизводители сме, да – зеленчукопреработватели сме, но нашата продукция е по-специфична и по-характерна и отне време, докато го разберат. Сега обаче сме в прекрасни отношения. Например при лицензирането на новия ни цех получихме подкрепа от тях и виждаме, че самите те ни се радват.

Други трудности са свързани с невъзможността да прогнозираме точно колко суровини ще са ни нужни, колко продукти да произведем, дали ще можем да ги реализираме и кои от тях… Но това са вътрешно-организационни проблеми.

Държавата не ни пречи. Доста институции ни симпатизират.

Но за нас е проблем НАП – не проявяват разбиране към малки производители като нас, които се опитват да си плащат редовно. В голям мащаб се опрощават дългове за милиони, а на нас не ни опрощават нищо. Ако се забавим с осигуровки, започват заплахи начисляване на лихви. Или пък ако се договорим с тях за нещо, в следващия момент те се отмятат от уговорката. Да си лоялен, честен и открит в бизнеса не е толкова лесно. Според мен трябва да има връзка между институциите и бизнеса, за да може да има гъвкавост, а не да са толкова крайни към нас и да разделят бизнеса на малък и голям. Нека да не гонят хора като нас, които са живели дълги години навън и сме имали установен живот там, но искаме да се развиваме в България. Тази енергия, която имаме, трябваше да я вкараме в нещо позитивно и да работим за себе си. Тук има поле за изява, не е толкова трудно да си харесаш нещо и да го правиш. В Англия в този смисъл е доста по-трудно. Дълги години работех в сферата на екстремните спортове и имах собствен бизнес за производство на скейтбордове и сноубордове, но рязко превърнах хобито си в професия и сега се занимавам с кулинария.

Цяла Европа се връща към занаятчийските продукти, а в България вече има толкова много уникални продукти.

А имате ли конкуренти?

Появяват се хора, които се опитват, но не го правят като хората. Имаше нездравословна конкуренция от морския район – копираха нашите продукти, буквално ни крадяха дизайн на опаковки и имена на продукти  но такива като тях много бързо залязват. Веднага ви давам и друг пример – на момче от Червен бряг, което отглежда годжи бери и прави сладка и люти сосове. Изградил си е собствен стил и дава нещо различно.  Ние го подкрепяме с различни съвети и това е страхотно. Иначе, конкурентна българска фирма, която работи с нашите мащаби и продукти, нямаме.

снимки:Chilli Hills


 
 
 
Още от рубриката
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg