АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


Общият оборот на Българската фондова борса (БФБ) за юни е в размер на 124,94 млн. лв. и се увеличава с 43,58 на сто спрямо предходния месец май, когато достигна 87,02 млн. лв., сочи анализ на борсовата платформа.


През 2023 г. общо образуваните отпадъци в България са 94 238 564 тона или с 0.51% повече спрямо 2022 г., когато количеството им е било 93 762 412 тона. От тях неопасните отпадъци са 78 275 339 тона или 83%, а опасните - 15 963 225 тона или 17%.


От млечните и месните храни и варивата по стоковите борси най-много е нараснала цената на зрелия фасул, а най-много е спаднала на киселото мляко в кофичка от 400 грама.


Констатираният ръст на цените в търговските обекти е в 25 града - Кюстендил, Ботевград, Ямбол, Бургас, Несебър, Сливен, Видин, Плевен, Монтана, Враца, Габрово, Велико Търново, Русе, Търговище, Разград, Силистра, Добрич, Варна, Шумен, Пловдив, Пазарджик, Стара Загора, Смолян, Кърджали и Велинград, каза Росен Карадимов.


Визитата на японската правителствена делегация в България идва в ключов момент, когато японското правителство отпуска средства за проекти в сферата на енергетиката за страните от Източна Европа. Съществен акцент в разговора бе поставен върху бъдещите инициативи на българската енергетика – нови ПАВЕЦ, проекти за съхранение на енергия, нови блокове в АЕЦ „Козлодуй“ и други.


Краставиците в София например могат да се купуват между 2 и 7 лева на дребно, но това не означава, че трябва да плащаме скъпата цена и да купуваме от най-близкия ни магазин, съветват от ДКСБТ.


Организацията отчита, че две от всеки три риби, 40 на сто от яйцата и почти 25 на сто от млякото съдържат поне един от четирите категории "вечни замърсители" (пер- и полифлуороалкилирани съединения - PFAS химикали, разпространени в ежедневието, в потребителски продукти, за които се отнася регулаторно ограничение в някои храни.


"Възприемането на руската икономика като базирана на суровини и зависима от износа на въглеводороди очевидно е остаряло", каза Путин, добавяйки, че икономиката е нараснала с 1,5 на сто през първите четири месеца на 2025 г., а инфлацията се е свила до 9,6 на сто.


Той ще се дължи основно от европейските инвестиции и вътрешното потребление, при условие, че глобалната и европейската икономическа среда не се влошат рязко. Вътрешното потребление се очаква да остане сравнително стабилно, подкрепено от устойчиво ниска безработица и прираст на доходите, който е вероятно да се забави спрямо предходни години.


През Q1 на 2025 г. почасовите разходи на работодателите за труд са се увеличили с 4,1% в ЕС и с 3,4% в еврозоната, отнесено към същото тримесечие на предходната година. Това обаче е забавяне на растежа на разходите за труд спрямо Q4 на 2024 г., когато показателят нарасна съответно с 4,3 и 3,8% в двете зони.