EUR 1.9558
USD 1.7730
CHF 1.7891
GBP 2.2097
CNY 2.5089
you tube
mobile version

Какво да се промени за МСП?

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

Какво да се промени за МСП?

mail11:05 | 13.11.2017прегледи 6513 коментарикоментари 0


Малките и средни предприятия (МСП) произвеждат около 70% от БВП на страната и дават работа на 75% от заетите. Потенциалът на малкия бизнес за осигуряване на растеж и заетост обаче е сериозно възпрепятстван от тежките административни и бюрократични процедури и недостига на човешки ресурси, по думите на председателя на АИКБ Васил Велев.

Основните предложения на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК), координирани с АИКБ, са свързани с: промяна на дефиницията за МСП, на основа на която компаниите получават достъп до финансиране от европейските фондове, до по-евтини кредити и редица административни облекчения; въвеждане законово на задължение – както в ЕС, така и в България, за спазване на принципите „мисли първо за малките“, „само веднъж“ и на мълчаливото съгласие, както и провеждане тест за пригодност към нуждите на МСП на всички законодателни промени.

ЕИСК и АИКБ настояват Европейската комисия, в рамките на започналата процедура по оценка на дефиницията за МСП, да даде възможност на МСП да избират на кои две от трите изисквания – брой заети, оборот или балансово число, да отговорят, вместо налагането на критерия "брой на заетия персонал" като водещ. Призовават също за опростяване на правилата за държавна помощ, за преоценка и промяна на ограниченията за свързаност, за актуализиране на праговете за микро, малко и  средно предприятие, тъй като те не са променяни през последните 20 години.

Позициите на ЕИСК и АИКБ бяха подкрепени и от бившия председател на ЕИСК г-н Димитрис Димитриадис, който подчерта, че МСП в ЕС наброяват почти 23 милиона и осигуряват работа на 67 % от работниците и служителите в Съюза. „За периода 2007 – 2013 г.  помощта за МСП по линия на ЕФРР възлиза на приблизително 47,5 милиарда евро. Съпоставката между броя на бенефициерите - 246 000 МСП и общия брой на предприятията - 18.5 милиона към онзи момент ясно сочи, че ЕС не е успял да подпомогне тази много важна категория предприятия“, подчерта той. Експертът коментира, че повече от европейските средства за МСП се ползват на Север в страните от ЕС, а не на Юг.

Заместник министър-председателят на Република България Валери Симеонов припомни, че правителството още в първия месец от своята работа е подкрепило малкия и среден бизнес с промените в Закона за трудовата миграция. Тази мярка е позволила внос на 4 000 души работна ръка от чужбина, което е осигурило най-успешният летен туристически сезон от години насам. С предстоящите промени в Закона за МВР ще се облекчи режимът за „Синя карта”, а с това и достъпът до трудовия пазар в страната на високо квалифицирани кадри. Правителството работи и по промени в Закона за българското гражданство, които също ще допринесат за осигуряване на работна ръка за бизнеса у нас. Успешно се изпълнява програма за намаляване на административната тежест за бизнеса и гражданите.

Деница Беркхоф, Ръководител на Групата за управление на риска в Европейския инвестиционен фонд, поясни, че със собствени 930 млн. евро финасовата институция е привлякла допълнително 2.4 млрд. евро за подпомагане на МСП. През последните 5 години около 15 000 МСП от България са ползвали такова финансиране. За парите от програма „Юнкер” за подпомагане на МСП България е на второ място по локация след Естония според Брутния вътрешен продукт на страната.

За по-амбициозен Акт за малкия бизнес в Европа (SBA) се обявиха от Националното сдружение на малкия и среден бизнес, член на АИКБ. Според председателя на сдружението г-жа Негулова, МСП у нас се нуждаят от това SBA да бъде приложен с правно обвързващ документ, да се приеме точна „пътна карта” със срокове, средства и финансиране, заедно с мерки за проследяване и оценка на напредъка по прилагането й.

Конкретните препоръки на форума са свързани и с необходимостта за свеждане до минимум на административната тежест и за прекратяване на практиката страните – членки да налагат допълнителни регулации и тежести, когато транспонират на национално равнище европейското законодателство. Беше подчертана важната роля на работодателските организации за структурирано представяне на възможни мерки и решения за стимулиране на МСП и за развитие на предприемачеството.

Друга много сериозна трудност, която изпитват МСП – за разлика от големите предприятия – е свързана с достъпа до нови пазари. МСП срещат редица трудности при осъществяването на сътрудничество с по-големи предприятия като част от тяхната верига за създаване на стойност, при включването в конкурентоспособни клъстери, при достъпа до механизми и инструменти за подкрепа, при наемането и задържането на персонал. Политиките на ЕС за МСП следва да посветят повече усилия за информирането на МСП – и по-специално – на най-уязвимите подгрупи сред тях, като едноличните дружества и микропредприятията, традиционните предприятия с нисък потенциал за иновации, предприятията от отдалечени региони и др. – за наличната подкрепа. Основните мрежи за подкрепа следва да се поддържат и популяризират, както и да бъдат направени по-леснодостъпни и по-разбираеми за МСП.


 
 
 
Още от рубриката
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg