АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


По данни на ИАГ от началото на годината до юни в страната са възникнали 113 горски пожара, които са засегнали площ от 8 000 дка. „Липсата на активни грижи за гората и натрупването на много суха дървесна маса е сред най-големите проблеми“, твърди инж. Петър Дишков, експерт от БКДМП.


На територията на Югоизточното държавно предприятие - Сливен са отгледани насаждения за индивидуално производство на висококачествена дървесина на обща площ от 560 ха. Изпълнението на дейността е 160 процента от планираното по проекта.


Добивът на дървесина е технологично остарял с цял век. В Европа горите отдавна се стопанисват с високомеханизирани машини, а не със стари военни камиони.


Предприятието стопанисва държавните горски територии в областите Габрово, Велико Търново, Русе, Силистра и Разград. Според справките на СЦДП за дейностите по опазване на горските територии през април са проверени 446 превозни средства, 19 ловци и 191 други физически лица, извършвали дейности в горите, информират от СЦДП - Габрово.


Те са основно издънкови (близо 48%) и иглолистни култури, които са недълговечни“, обяснява инж. Петър Дишков, експерт от БКДМП. Според него страната ни критично изостава с възобновяването на горите и превръщането им в семенни.


Под защита е 35% от територията ни, лесовъдите алармират, че липсата на планирани сечи води до изсъхване и трайно застаряване на дървесните видови, а това създава риск от природни бедствия.


Според експертите причините за тези катаклизми са липсата на проактивни грижи за гората – различни видове отгледни и възобновителни сечи, застаряването на горите и климатичните промени. В последните 2 години добивът на дървесина бележи най-ниските си стойности за последния четвърт век, а това е лоша новина.


Далматинският мед стана 51-вият хърватски продукт, вписан в регистъра на ЕС за защитени наименования за произход и защитени географски указания, съобщи хърватското Министерство на селското стопанство, горите и водите.


На изложението ще бъде поставен фокус върху безопасността на храните, иновациите, цифровизацията и прилагането на изкуствен интелект в селското стопанство, биологичното производство, ефективното управление на горите, изменението на климата и водните ресурси и др.


През 2023 г. обменът на селскостопански стоки между двете страни възлиза на 905,5 млн. щ. д. Това стана ясно по време на среща на министъра на земеделието и храните д-р Георги Тахов с министъра на земеделието и горите на Република Турция Ибрахим Юмаклъ, която се проведе в Анкара.