EUR 1.9558
USD 1.8323
CHF 2.0113
GBP 2.2729
CNY 2.5284
you tube
mobile version

Испания пред фалит или спасение

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

Испания пред фалит или спасение

mail13:00 | 20.11.2010прегледи 3940 коментарикоментари 0


Известният икономист от Ню Йорк Нуриел Рубини прогнозира за CNBC, че все пак три страни от Европа ще се окажат в тежко финансовото състояние, подобно на Гърция – Ирландия, след нея Португалия и Испания.
Според него правителството на Ирландия е увеличило държавния дълг от 7% на 100% от БВП, тъй като е прехвърлило тежестта от финансовите загуби на банките върху цялото общество.
След Ирландия, големите проблеми ще дойдат с Португалия, която вероятно няма да успее да набира повече средства от пазарите и тогава логично ще дойде намесата на МВФ, казва още той.
EN.bg припомня, че през последните шест месеца Гърция, Португалия и Испания успяха успешно да пласират държавни облигации за над 50 млрд. евро. Това значително подпомогна създаването на антикризисен фонд в ЕС с фонд от 750 млрд. евро и се отрази на политиката на Европейската централна банка по изкупуване на проблемни активи.
Рубини обаче настоява, че истински кошмарната част от доминото е Испания.
„Ако Испания падне в пропастта, в европейския портфейл няма да има толкова пари, за да се спаси страната. Испания е твърде голяма, за да бъде оставена да фалира, но също така е и твърде голяма, за да бъде спасявана“, коментира той.
Основният проблем с Испания е държавният дълг, който е 1 трлн.евро, за сравнение този на Гърция е 300 млрд. евро. Испания има и частен дълг, който е също 1 трлн. евро.
А за решаването на проблеми в такъв мащаб правителствата и международните организации просто нямат достатъчно средства, категоричен е Рубини.

EN.bg припомня, че властите в Испания Португалия побързаха да се разграничат от дълговата криза в Ирландия като заявиха, че локалните им финансови проблеми могат да бъдат решени без приемане на извънредни спасителни мерки, каквито бяха обсъдени в Ирландия от представителите на ЕС и МВФ.
Испанският премиер Хосе Луис Родригес Сапатеро заяви в парламента, че правителството изцяло е готово да намали бюджетния дефицит и да реформира пенсионната система на страната. Финансовият министър на страната Елена Салгадо потвърди, че не вижда причини за сравнение на Испания с Ирландия или Португалия.
Португалия, чиято икономика е шест пъти по- малка от тази на Испания, крие по- малък потенциал от системни рискове, но разглежда инвеститорите като възможни източници на кредитен риск, което да доведе до споделяне на съдбата на Ирландия и Гърция.
Португалският премиер Фернандо Тешейра дос Сантос заяви, че Лисабон може да финансира дълга си и правителството на страната няма намерение да се обръща към международните институции за помощ. Алтернативен план за възстановяване от кризата дори не се разглежда. За разлика от Ирландия, Португалия не е пострадала от краха на жилищния пазар и има банков сектор, който се отличава с добра капитализация, подчертават управляващите в Португалия.
Икономисти от страната предупредиха, че най - сериозното изпитание на кредитния потенциал ще дойде в началото на следващата година, когато правителството ще трябва да намери по- голямата част от необходимото за годината кредитиране, което се оценява на около 20 млрд. евро.
Позицията на Меркел
В същото време канцлерът на Германия Ангела Меркел казва, че голяма част от финансовите загуби по спасяването на Гърция трябва да се прехвърли върху плещите на частните инвеститори. Меркел признава, че си дава сметка, че позицията й е притеснила финансовите пазари, повлияни и от продължаващия ръст на лихвите по облигациите на проблемните страни. В същото време тя смята, че е недопустимо за неефективната политика на други страни да плащат данъкоплатците на Европейския съюз, и в частност Германия. „Позволете ми да обясня с прости думи: възниква противоречие между интересите на финансовите пазари и тези на политиците. Ние не може постоянно да обясняваме на нашите избиратели и граждани като цяло, защо именно данъкоплатците трябва да плащат разходите по определени рискове, а не хората, спечелили значителни суми, именно от създаването на тези рискове,” подчертава Меркел.
След като се сви с драматичните 4,7% през 2009 година, сега се очаква германската икономика да отбележи растеж от 3,5%. 


 
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg