EUR 1.9558
USD 1.6478
CHF 1.8189
GBP 2.1393
CNY 2.4378
you tube
mobile version

ИИИ на БАН:Кризата ще бъде кратка

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

ИИИ на БАН:Кризата ще бъде кратка

mail12:12 | 27.07.2020прегледи 300 коментарикоментари 0


Кризата за преобладаващата част от българската икономика ще бъде по-скоро краткосрочна – от 2 до 3 тримесечия, и средно дълбока – предвижда се реалният спад в икономическата активност на годишна база да е между 5 и 7%. В случай, че няма нова вълна на разпространение на COVID-19 през есенно-зимния сезон, възстановяването ще започне в края на третото тримесечие и ще продължи през цялата следваща година, в края на която ще бъдат достигнати предкризисните нива. Реалният растеж ще започне от 2022 г. Това се казва в Годишния доклад за икономическо развитие и политики на България на Института за икономически изследвания при БАН, който традиционно разглежда основните сектори на икономиката, финансовия и банков сектор, пазара на труда, структурните промени, и дава препоръки за подходящи политики в средносрочен план.

Докладът е съставен в 2 части, като първата съдържа аналитични изследвания на икономическата среда (външна и вътрешна), както и оценки и краткосрочни прогнози на най-важните променливи, включени в макроикономическия модел. Основният извод е, че до избухването на пандемията от новия корона вирус българската икономика се е развивала стабилно, макар и със скромни темпове на растеж, с бързо нарастване на заплатите и на заетостта, с устойчива финансова и банкова система и липса на макроикономически дисбаланси. Въвеждането на ограничителните мерки заради COVID-19 и налагането на т.нар. „социално дистанциране“ обаче променя динамиката на икономическото развитие.

Въпреки че на този етап е рано за категорични мнения, икономистите на БАН правят няколко основни допускания, които могат да се променят до есента, когато ще бъде направена актуализация на сегашната прогноза в Доклада.

Първото допускане е, че потенциалният БВП ще остане по-скоро нисък – около 2.5 - 3% годишно, както заради проблемите в пазара на труда, така и заради слабата инвестиционна активност. Противодействащ фактор ще бъде нарастването на общата факторна производителност на труда, която може да се очаква в резултат от ускоряването на автоматизацията и дигитализацията при заместването на много от човешките дейности в процеса на производството, наложени от „социалното дистанциране“.

На второ място икономистите допускат, че кризата на пазара на труда във връзка с пандемията от COVID-19 не започва с традиционното закъснение спрямо икономическа или финансова криза, а ги изпреварва. Наблюдават се неблагоприятни структурни промени в заетостта, които ще имат негативни отражения върху икономическия растеж. Опитът от миналата криза след 2008 г. и вече предприети мерки за стабилизиране на заетостта позволяват да се предположи, че подобрение на показателите за заетост и безработица може да се очакват най-рано през 2022 г. За реализация на тези очаквания ще се разчита на облекчаване на обстановката в сектори като: туризъм, хотелиерство и ресторантьорство, търговия, строителство и транспорт, както и при възстановяване на поръчките на външнотърговските ни партньори и активизиране на вътрешното търсене.

Външната търговия, която вече бе загубила водещата си позиция по отношение на факторите на растежа, ще остане потисната, констатират учените. Причините са свързани преди всичко с процесите на деглобализация и преструктурирането на веригите за доставка. Първоначалният шок ще бъде усетен по-бързо при обемите на износа, но бързо ще бъде пренесен и при вноса, особено при вносните стоки, използвани при производството на експортна продукция и тези с висока ценова еластичност, се казва в доклада.

През 2020 и 2021 г. едва ли ще има инфлационен натиск. Много по-вероятно е в краткосрочен план да има дефлационни процеси, тъй като вътрешните фактори за инфлация от рода на: повишено търсене, повишаване на административно контролираните цени, проблеми с предлагането и прекомерна ликвидност, ще са трайно потиснати. В по-дългосрочен план е възможен инфлационен натиск, по-скоро предизвикан отвън заради: монетизация на преобладаващата част от новоемитирания дълг, по-рязко обезценяване на еврото на международните пазари или бързо нарастване на цените на енергоносителите и основни храни.

Покрай протестите в началото на юли 2020 г., някак съвсем незабелязано мина приемането на страната в банковия съюз и във валутно-курсовия механизъм. Политическите събития попречиха да са оцени по достойнство отдавна чаканото събитие, което без съмнение е важно постижение и последна крачка към пълноправното членство в еврозоната.

Не на последно място икономистите на БАН отчитат, че икономическата несигурност, породена от COVID-19, както и нарастването на безработицата по чисто вътрешно обусловени регулаторни причини и по линия на глобалните вериги на доставките, поражда рискове пред запазване на фискалната стабилност в страната. Факт е, че към момента те не се реализират и бюджетното салдо продължава да бъде на излишък към края на юни 2020 г.

Според учените запазването на фискалната стабилност в страната до голяма степен зависи от състоянието на пазара на труда и силната търговска, финансова и икономическа свързаност с ЕС и в частност с еврозоната. Това индиректно създава зависимост на бюджетните постъпления, както и влияе върху необходимостта от увеличаване на бюджетните разходи спрямо състоянието на външната среда, включително и по отношение на възможностите за заемане на финансови средства на международните пазари. Към момента основните параметри на правителствената антикризисна програма включват предоставяне на кредити на стопанските субекти и държавни гаранции. Въпреки че към средата на годината няма ясни индикации за такива перспективи, при разрастване на негативните икономически ефекти може да се наложи предприемането на по-съществени мерки в подкрепа на домакинствата и особено на хората с най-ниски доходи и силно уязвимите групи. Това би наложило последваща актуализация на бюджета, с акцент върху увеличаване на бюджетните разходи, прогнозират икономистите.

Що се отнася до банковата система, учените смятат, че тя е посрещнала кризата добре капитализирана и без сериозни проблеми с „лоши кредити“. Нивото на провизиране също е добро, което позволява да се понесе относително леко първоначалния шок. Отсрочването на изискуеми задължения даде „глътка въздух“ на задлъжнелите юридически и физически лица, но проблемите не са решени, а само отложени, се казва в доклада.

Втората част в доклада е посветена на темата на фокус, която тази година е свързана с реформите в пенсионната система на България.


 
 
 
Още от рубриката
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg