АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


Производителите очакват нивата на количеството грозде тази година да достигнат до тези през 2013 г. Общо винарските предприятия на територията на България през 2013 година преработиха около 250 000 тона грозде, а през 2014 година – само 110 000 тона.


През тази стопанска година в региона се отглеждат 6182 декара при само 672 декара миналото лято. От земеделската служба обясняват повишения интерес с новите финансови стимули, които стопаните получават за отглеждане на протеинови култури.


Земеделските стопани в Добричкия регион прибраха над 807 тона реколта от боб, съобщиха от Областната земеделска служба.


Парите са по схемата De minimis и с тях ще бъдат подкрепени стопани, отглеждащи 7600 коня под селекционен контрол, като най-голямата част от средствата са заделени за породата "каракачански коне".


След катастрофата през изминалата година, която остави много лозя в плачевно състояние, сега, в навечерието на гроздоберната кампания 2015 е време да дадем кратки щрихи за реколтата у нас.


През ноември ще бъде публикуван индикативният график за прием на проекти по отделните мерки на ПРСР 2014 – 2020 за 2016 г. Акцентът през новия програмен период е добрата подготовка на нормативната уредба, вътрешното законодателство, което да кореспондира с европейските изисквания, включително и в одитен план.


Скокът спрямо цените през последните няколко години е с над 15%, казват брокери. Търсенето на земеделски земи надвишава в пъти предлагането, като най-голям е интересът към големи парцели.


България има положително салдо в търговията си със селскостопански стоки. През 2014 г. то е над $1,6 млрд., през първите 7 месеца на 2015 г. е $519 млн., което е с 8% повече на годишна база. През последните години търговията с агростоки e 12 - 13% от общия стокообмен, 17 - 18% от общия износ, 9 - 10% от общия внос.


Въвежда се ранкинг и класиране на проектите от програмата. С наредбата, която предстои да бъде обнародва, се въвеждат тавани на финансовите средства по проектите, дава се предимство на тези кандидати, които не са кандидатствали до момента по програмата.


Ако трябва да обобщим и отличим разликите между подхода от двете страни на Дунава, то първото, което бие на очи е, че румънската ПРСР стъпва на много по-задълбочен аналитичен подход, оценяващ потенциала за развитие на отделните отрасли, на почвените, климатичните и пр. особености на различните райони на страната и обвързва подпомагането с тях.