EUR 1.9558
USD 1.7200
CHF 1.7310
GBP 2.1955
CNY 2.4996
you tube
mobile version

Защо е толкова важен Коридор №8?

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

Защо е толкова важен Коридор №8?

mail09:15 | 14.03.2018прегледи 5154 коментарикоментари 0


zoom_sss

Около 30 млрд. евро ще струва изграждането на транспортните коридори на Западните Балкани – това са коридори номер 4, 8 и 10. Допълнително 5 млрд. евро ще са необходими за изграждането на дигитална инфраструктура в региона.

Защото един коридор не означава само пътна инфраструктура. Коридорът включва пътища, където се развива скорост от поне 100 км/ч, паралелно жп линия, плюс изградена инфраструктура за пренос на електроенергия, газ и интернет.

Особено важен е Коридор №8. Не само защото е един от четирите коридори, които преминават през България, заедно с № 4, № 7 и № 9.

На първо място той свързва Черно с Адриатическо море, прекосявайки териториите на България, Македония и Албания.

Освен това ще свърже две балкански столици – София и Скопие.

Не на последно място, чрез Коридор №8 ще се намали с две седмици транспортното разстояние по новия Път на коприната през България към Западна Европа.

Какъв е напредъкът по цялостното изграждане на Коридор №8 до момента?

Той има специално място в подписания между България и Македония договор за добросъседство и сътрудничество. Заедно с него през август 2017 г. бяха подписани два меморандума, пряко касаещи Коридор №8 – за изграждане на жп инфраструктура и за изграждане на връзка за пренос на газ.

Българската страна пое ангажимент за доизграждането на железопътната връзка по направлението София - Перник - Радомир - македонска граница до 2027 г. Има осигурено финансиране за проектиране в размер на около 10 млн. евро. Средствата за самото строителство вероятно ще бъдат включени в следващия програмен период.

Македония трябва да изгради своята част до българската граница до 2025 г.

Транспортното министерство в Скопие получи финансова помощ от Европейския съюз за изграждането на жп връзката с България. 108.1 млн. евро ще бъдат преведени по бюджета на ведомството, като средствата се осигуряват от предприсъединителните фондове ИПА и са за два проекта. Македония ще се включи с 19.1 млн. евро. Така общата сума, която ще бъде вложена за жп линии и пътна инфраструктура, надхвърля 127 млн. евро.

71.5 милиона са предвидени за изграждането на железопътната отсечка Крива паланка - Деве баир - българска граница.

Засега в Македония се проучва въпроса каква да бъде транспортната връзка с България – реконструкция на съществуваща инфраструктура, скоростен път или магистрала. Правят се изчисления кой от вариантите ще е най-изгоден и най-практичен.

Железопътната връзка София-Скопие има дълга, но недовършена история. Още през 1904 г. България взима 100 млн. лв. заем от Османската империя, за да изгради железопътна връзка между Кюстендил и Гюешево, което е врата към Македония. ЖП гарата там и до днес е в отлично състояние. Сто години по-късно обаче ако искате да си купите билет за влак от Македония до България, можете да го направите, но ще трябва да минете за „по-пряко“ през Ниш.

Иначе днешният Коридор №8 е древен римски път, който възкръсва през 1990 г., когато се поставя въпроса за изграждането на коридор изток-запад. През 1994/7 г. коридорът става част от паневропейската транспортна мрежа и получава своя номер -  осем.

Коридор №8 има и още едно значение за България и Македония, защото двете държави изостават след Румъния и Гърция. За сравнение, в северната ни съседка са направени инвестиции в размер на €1,5 млрд. и се планират още толкова. Магистрала А1 е почти готова, пристанище Констанца е модернизирано, летище Букурещ е най-голямото на Балканите. Гърция, от своя страна, инвестира €7 млрд. в инфраструктура, включително за 670 км пътища, 76 тунела, 1650 моста и 13 ТОЛ станции.  

Значението на добра инфраструктура се вижда в още няколко цифри. През годините, докато е част от Югославия, в Македония се инвестира и се развиват добри пътища към Сърбия (които днес съвпадат с трасето на Коридор 10), за сметка на тези към България. Ето защо трафикът Македония – Сърбия е двойно по-голям в сравнение с този към България. Същото се отнася и по направленията съответно към Албания и към Гърция.

В текста са използвани графики и информация, представени на годишната конференция „Стратегическа инфраструктура и инвестиции”, която се проведе в София с участието на правителствени представители, посланици и експерти от България, Македония, Албания и ЕК.


Кои са паневропейските коридори?

Европейски транспортен коридор No IV 

Дрезден - Прага - Братислава - Гьор - Будапеща - Арад - Крайова - София - Пловдив - Истанбул, с разклонение София - Кулата - Солун е път, свързващ страните от Централна Европа с Егейско море (пристанище Солун). ETК участък на територията на България (Видин - София - КПП "Кулата") е с дължина 446 км. От тях, 86 км I клас пътища и автомагистрали, са рехабилитирани по програма "Транзитни пътища"- 1,2.

Европейски транспортен коридор No VII 

речeн маршрут "Рейн - Майн - Дунав". Участъкът от ETК VII на територията на България е р. Дунав, като част от коридора е от международно значение. Неговата дължина е около 760 км. В бъдеще се предвижда подобряване на подходите към речните пристанища, с цел осигуряване на достъп към националната пътна мрежа.

Европейски транспортен коридор No VIII 

Дурас - Тирана - Кафтан/Kaфaсан - Скопие - Деве Баир - Гюешево - Сoфия - Пловдив - Бургас - (Варна) е връзката между Адриатическо море и страните от черноморския регион, Русия и страните от Централна Азия и пресича Албания, Maкедония и България. Общата дължина на коридора на българска територия е 639 км (КПП "Гюешево" - Пeрник - София - Бургас - Варна). От нея, 336 км от I клас и II клас пътища и автомагистрали са рехабилитирани по програма "Транзитни пътища"- 1,2.

Европейски транспортен коридор No IX

Хелзинки - Сaнкт Петербург - Псков - Витебск - Kиев - Любашевка - Кишинев - Букурещ - Русе - Димитровград - Александруполис осигурява връзка между държавите oт Североизточна Европа през Румъния и България с пристанище Александруполис на Егейско море. Общата дължина на пътя на територията на България в направление Русе - Великo Търново - Габрово - Стара Загора - Димитровград - Kърджали е 455 км, плюс 20 км ново строителство по Програма CBC. Програма "Транзитни пътища"- 1,2 включва рехабилитация на 219 км пътища I клас и автомагистрали от коридора.

Европейски транспортен коридор No X

Залцбург - Любляна - Загреб - Белград - Ниш - Скопие - Велес - Солун, с разклонения: Грац - Марибор - Загреб; Будапеща - Нови Сад - Белград; Ниш - София - Димитровград - Истанбул, по ІV коридор; Велес - Битоля - Флорина - Виа Игнатиа до Игуменица. Този коридор беше одобрен след конференцията в Хелзинки през 1997 г. като стъпка срещу изолацията на бивша ФР Югославия и за укрепване мира в района. Той се движи в посока на Трансевропейската Автомагистрала "Север-Юг" (TEM), следваща традиционния маршрут в югоизточна Европа и Балканите. Общата дължина на пътя на територията на България е в направление ГКПП "Калотина" - София е 60 км. Предвижда се строителство чрез отдаване на концесия на АМ "Калотина-София", включваща обходен път на София.

1 млрд. лв. са необходими на България, за да изгради пътната инфраструктура по трасената на паневропейските коридори, които минават през нашата страна. Това стана ясно на годишната конференция „Стратегическа инфраструктура и инвестиции”, която се проведе в София с участието на правителствени представители, посланици и експерти от България, Македония, Албания и ЕК.

Един коридор обаче не означава само транспортна връзка. Коридорът включва пътища, където се развива скорост от поне 100 км/ч, паралелно жп линия, плюс изградена инфраструктура за пренос на електроенергия, газ и интернет.

България има една от най-бързите интернет връзки и спокойно може да доставя на съседните страни. Балканите не са газифицирани и това също е едно от големите предизвикателства. Страните от региона имат нужда от електроенергия и внасят. Разходите само на Македония са €0,5 млрд. годишно. Ето защо според македонците проектът „Белене“ е повече от актуален. Чрез него балканските държави ще си осигурят достатъчно ток на конкурентни цени от централа, която се намира в близост и е на територията на приятелска страна.

Все пак приоритетно се работи по пътните и железопътни проекти. Частта само на Македония е в размер на €2 млрд. Инвестициите са огромни и местните власти признават, че трудно удържат икономическата стабилност на страната. Сами държавите нямат достатъчно финансов ресурс, но заедно биха могли да се справят, изтъкна Посланикът на Македония в София Н.Пр. Марян Гьорчев.

Еврофондовете са основният източник за финансиране на транспортни проекти, призна Велик Занчев, зам.-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията. По думите му, те не са напълно достатъчни и затова се търсят допълнителни източници, включително безвъзмедни, заемни или банкови.

Особено важен е Коридор №8. Той ще свърже България и Македония и има специално място в подписания между двете страни Меморандум за приятелство. Засега в Македония се проучва въпроса каква да бъде транспортната връзка – реконструкция на съществуваща инфраструктура, скоростен път или магистрала. Правят се изчисления кой от вариантите ще е най-изгоден и най-практичен.

ЖП линия Скопие – София е един от най-гоемите проекти. Любопитно е, че още през 1904 г. България взима 100 млн. лв. заем от Османската империя, за да изгради железопътна връзка между Кюстендил и Гюешево, което е врата към Македония. ЖП гарата там и до днес е в отлично състояние. Сто години по-късно обаче нещата не са довършени и ако искате да си купите билет за влак от Македония до България, можете да го направите, но ще трябва да минете за „по-пряко“ през Ниш.

Иначе днешният Коридор №8 е древен римски път, която възкръсва през 1990 г., когато се поставя въпроса за изграждането на коридор изток-запад. През 1994/7 г. коридорът става част от паневропейската транспортна мрежа и получава своя номер -  осем.

Изграждането му е още по-важно за България и Макдония, защото те изостават след Румъния и Гърция. За сравнение, в северната ни съседка са направени инвестиции в размер на €1,5 млрд. и се планират още толкова. Магистрала А1 е почти готова, пристанище Констанца е модернизирано, летище Букурещ е най-голямото на Балканите. Гърция, от своя страна, инвестира €7 млрд. в инфраструктура, включително за 670 км пътища и над 70 тунела.  


 
 
 
Още от рубриката
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg