АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


Ключови инвестиционни тенденции за частните инвеститори през втората половина на 2025 г. От изкуствен интелект и енергетика до глобална диверсификация.


Заявеният интерес от американският “Elliott Investment Management” към инфраструктурата за транзит и съхранение на “Балкански поток” и ПГХ “Чирен” и намерението на българското правителство да преустанови транзита на руски природен газ предполагат лош сценарий за българската енергетика.


Те развиват своите дейности в областта на: диверсифицирани комплексни инвестиции, недвижими имоти, енергетика, управление на финансови инвестиции и услуги, здравеопазване, частен капитал, индустриални инвестиции и управление на активи, търговията с козметични суровини, медицински програми за интервенция при хронични заболявания, базирани на изкуствен интелект, автомобилостроене и други.


Решението бе взето след виртуална среща между Саудитска Арабия, Русия, Ирак, ОАЕ, Кувейт, Казахстан, Алжир и Оман. Следващата среща на ОПЕК+ е насрочена за 5 октомври тази година.


В Русия той е 14 260 долара, и Туркменистан (13 340 долара), в Китай е 13 690 долара. За Казахстан това е важно постижение, което отразява по-бързия икономически растеж и по-силна регионална позиция.


В основата на бъдещата централа са съвременните реактори ВВЭР-1200 от поколение III+. Тази технология отговаря на най-строгите международни изисквания за безопасност и вече се използва в Русия, Беларус, Турция, Бангладеш, Египет и Китай. Срокът на експлоатация на реактора е 60 години с възможност за удължаване с още 20 години.


Съгласно Министерството на енергетиката, през юни 2025 г. износът на петрол от Казахстан е достигнал 1,86 милиона барела на ден, което е повече от май (1,78 милиона барела на ден) и надвишава квотата на ОПЕК+ с близо 500 хиляди барела.


Увеличението през септември ще финализира връщането на пазара на 2,17 милиона барела дневно от осемте страни членки: Саудитска Арабия, Русия, ОАЕ, Кувейт, Оман, Ирак, Казахстан и Алжир.


Визитата на японската правителствена делегация в България идва в ключов момент, когато японското правителство отпуска средства за проекти в сферата на енергетиката за страните от Източна Европа. Съществен акцент в разговора бе поставен върху бъдещите инициативи на българската енергетика – нови ПАВЕЦ, проекти за съхранение на енергия, нови блокове в АЕЦ „Козлодуй“ и други.


Новото германско правителство няма да прибегне към "възраждане на ядрената енергия", заяви вицеканцлерът и министър на финансите Ларс Клингбайл, цитиран от ДПА. В кулоарите на срещата на министрите на финансите на страните от еврозоната той каза, че коалицията няма да промени позицията си относно излизането на Германия от ядрената енергетика.