АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


Решението бе взето след виртуална среща между Саудитска Арабия, Русия, Ирак, ОАЕ, Кувейт, Казахстан, Алжир и Оман. Следващата среща на ОПЕК+ е насрочена за 5 октомври тази година.


В Русия той е 14 260 долара, и Туркменистан (13 340 долара), в Китай е 13 690 долара. За Казахстан това е важно постижение, което отразява по-бързия икономически растеж и по-силна регионална позиция.


В основата на бъдещата централа са съвременните реактори ВВЭР-1200 от поколение III+. Тази технология отговаря на най-строгите международни изисквания за безопасност и вече се използва в Русия, Беларус, Турция, Бангладеш, Египет и Китай. Срокът на експлоатация на реактора е 60 години с възможност за удължаване с още 20 години.


Съгласно Министерството на енергетиката, през юни 2025 г. износът на петрол от Казахстан е достигнал 1,86 милиона барела на ден, което е повече от май (1,78 милиона барела на ден) и надвишава квотата на ОПЕК+ с близо 500 хиляди барела.


Увеличението през септември ще финализира връщането на пазара на 2,17 милиона барела дневно от осемте страни членки: Саудитска Арабия, Русия, ОАЕ, Кувейт, Оман, Ирак, Казахстан и Алжир.


Визитата на японската правителствена делегация в България идва в ключов момент, когато японското правителство отпуска средства за проекти в сферата на енергетиката за страните от Източна Европа. Съществен акцент в разговора бе поставен върху бъдещите инициативи на българската енергетика – нови ПАВЕЦ, проекти за съхранение на енергия, нови блокове в АЕЦ „Козлодуй“ и други.


Новото германско правителство няма да прибегне към "възраждане на ядрената енергия", заяви вицеканцлерът и министър на финансите Ларс Клингбайл, цитиран от ДПА. В кулоарите на срещата на министрите на финансите на страните от еврозоната той каза, че коалицията няма да промени позицията си относно излизането на Германия от ядрената енергетика.


Централата се очаква да бъде построена до 2035 г. до село Улкен, разположено на около 400 км северозападно от Алмати. Тя ще се състои от два реактора с обща планирана мощност от 2,4 гигавата. Казахстан не разполага с действаща ядрена електроцентрала от 1999 г., когато беше спряна дейността на реактора БН-350 край Каспийско море.


През последните 10 години добивът на златна руда се е увеличил с 2,2 пъти, а производството на рафинирано злато – двойно. Това позволи на Казахстан да влезе сред първите 20 страни по обем на златните резерви.


До края на 2026 година трябва да бъде подписан договорът за строителството на 7-и и 8-и блок на АЕЦ "Козлодуй", каза министърът на енергетиката Жечо Станков при откриването на Международната ядрена конференция "Българската атомна енергетика - национална, регионална и световна енергийна сигурност".