EUR 1.9558
USD 1.7296
CHF 1.7217
GBP 2.2898
CNY 2.5761
you tube
mobile version

В с. Добродан правят топла вода + електричество от мляко

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

В с. Добродан правят топла вода + електричество от мляко

mail06:57 | 08.11.2015прегледи 5399 коментарикоментари 1


Ива Стойкова, с. Добродан, специален пратеник на EconomyNews.bg

Достатъчно топла вода – за това жадуват повечето фермери. Тя е безценна за добрата хигиена и съответно качеството на суровото мляко. Но когато си на село, в Балкана, това не е очевидно. От една година обаче фермата на Росица и Иван Данчеви в с. Добродан, Троянско, е една от трите български млечни ферми, в които бе инсталирана комбинирана инсталация за производство на топла вода от възобновяеми енергийни източници. Инсталацията използва топлината на млякото, което се отделя при изстиването му, слънчева енергия и екологични пелети. Иновативната технология* вече е доказала предимствата си – фермите разполагат с повече топла вода, което дава възможност да се повиши хигиената в производството и на работещите, а същевременно сметките им за електричество са намалели значително.

Как работи ВЕИ-инсталацията?

22 хил. лв. е инвестицията в инсталацията, като участието на семейството е 6 хил. лв., а останалите са осигурени по норвежкия финансов механизъм. Учените от Тракийския университет в Стара Загора доц. Рашко Георгиев и доц. Кънчо Пейчев стоят зад проекта на иновативната инсталация в с. Добродан. 3- модулна система за добив на топлина от ВЕИ съчетава в себе си модул за извличане на топлината от издоеното мляко, слънчева топлинна инсталация и отоплителна инсталация с пелетен котел. Според изчисленията на двамата доценти делът на отделните компоненти е следният:

Слънце – 34,7%

Мляко (топлина) – 9,6%

Пелети – 55,7%

Първият източник на топлина в инсталацията е издоеното мляко. При охлаждането му в хладилната вана се отделя топлина, която загрява фреона. В системата има топлообменник, който отнема топлината от фреона и загрява водата. В стандартните хладилни генератори тази топлина се издухва в атмосферата.

Вторият източник на топлина са слънчеви колектори, селективни с обща площ от 8 кв.м. монтирани на покрива във фермата. Колекторите улавят топлината на слънчевите лъчи и загряват незамръзваща течност, която минавайки през серпентина, загрява водата в бойлерите.

Третият източник на топлина  е автоматичен котел с горелка за дървесни пелети. Горелката се включва автоматично, когато първите два източника не осигуряват достатъчно топлина, например при студено или облачно време.

Технически параметри на инсталацията:

  • Топлинен акумулатор за топлината от млякото – 150 l
  • Топлинен акумулатор за котела и слънчевата инсталация – 300 l
  • Слънчеви колектори, плоски, селективни, с площ – 8,1 m2
  • Котел с пелетна горелка – 25 kW

Топлинни загуби на системите - 10%

  • коефициент на полезно действие  на котела - 0,85
  • топлотворност  пелети 17,5 MJ/kg = 4,86  kWh/kg
  • цена пелети 433 BGN/t = 222 €/t
  • загряване на водата от 15 до 60º C

Инвестицията в тази инсталация ще се изплати много бързо – достатъчно е да се споменат и следните цифри. 2733 лв. на година са заплащали семейство Данчеви за електричество преди въвеждането на ВЕИ-инсталацията. В момента разходите им са сведени до 790 лв. годишно, като това е цената на пелетите. С други думи, икономическият ефект е в размер на 1943 лв. Инсталацията може да работи и на дърва, но тогава автоматиката на пелетния котел ще се загуби и семейството предпочита да разчита на сигурността и да не губи излишно време в наблюдение и поддръжка, а да се съсредоточи върху основната си дейност – животновъдството. Впрочем, инсталацията е приложима за всички видове животновъдни ферми. Други две пилотни ферми, участващи в същия проект, имат подобни инсталации – в с. Момино село и гр. Цар Калоян.

Крайният ефект е много повече топла вода на по-ниска цена, по-добра хигиена и щадене на природата заради използването на възобновяеми източници на енергия.

Началото

Фермата на Росица и Иван Данчеви съществува на сегашното си място в с. Добродан от 2000 г. След известен период на лутане върху какво да акцентира, Иван Данчев разбира, че по стечение на обстоятелствата отговаря на критерии за биоземеделие. Първите 12-13 крави са гледани на пасищата, защото семейството няма пари за препарати и фуражи, а отделно разпадналото се ТКЗС и липсата на селскостопански дейности позволяват на земята да се „изчисти”. Така след 3-годишен преходен период фермата става първата сертифицирана био ферма за краве мляко в България. Продават продукцията си на преработватели, които от своя страна правят кисело мляко, плодови млека, сирене и кашкавал. Голямата част от произведеното сурово мляко отива в мандрата в с. Мало Бучино. Данчеви гледат 110 млечни крави, 75 млади разплодни женски животни и 68 телета за угояване. Отделно семейството се грижи за 1200 дка земя - 600 дка естествени ливади и пасища и 600 дка фуражни култури (царевица, фий и др. ).

Семейната ферма няма проблем с реализацията на продукцията си, но не е така с плащанията – според Иван Данчев забавянето по веригата производител-преработвател-търговец стига до два месеца:

Пазарът не е труден, всичко се продава. Въпросът е, че чакаме парите. В основата на забавянето са търговците. Мислим за фермерските пазари. Доскоро нямахме право да продаваме, но сега сме сертифицирани. Нужни са ни свежи средства, за да можем да плащаме на хората. Във фермата работят четирима човека. Трима от тях са минали през заведенията за лишаване от свобода. Принудени сме да работим с такива хора, защото българите смятат работата за срамна и тежка и не желаят да се включат при нас, а тези хора са доволни дори и на малко пари, за тях е важно да имат подслон и работа.

Годишното производство на сурово мляко на фермата е 524 537 кг за предходната година. Средният млеконадой на ден е 2000 литра, макар че Иван Данчев коректно отбелязва, че кравите не са машини и всеки ден е различен – зависи и от сезона и други обстоятелства.

Иван Данчев е родом от Добродан. 13-годишен остава сирак и оттогава се бори с живота. Преминал е през различни дейности в Троян, но разбира, че не са му „на сърце” и се връща на село, за да гледа крави, както са правили баща му и дядо му. Надява се 20-годишният му син Диан да продължи започнатото:

Ако върви така политиката, ще секне меракът и неговият, и моят. Защото не може да спазваме всички европейски закони и санкции, а приоритетите ни да ги няма. Все нещо не достига, все нещо не сме разбрали... Стоим на една референтна дата 2009 г. Но аз тогава съм имал 100 животни, сега са 250 – те не ядат ли? Имам 90 хил. лв. субсидия, а плащам 86 хил. лв. данъци.

Какво казва обаче Диан Данчев:

На 6 години се качих да карам трактор и може да се каже, че оттогава помагам на родителите си. Харесва ми.

Добродан наброява 336 души по данни на ГРАО към 2015 г. Селото, което е само на 3 км от Троян, е предимно животновъдно и фермата на семейство Данчеви не е единствената. Над 12 хиляди стопани отглеждат крави в България. Предвидената за тях субсидия е 257 лв . на животно по Схемата за обвързано подпомагане за млечни крави. Държавен фонд „Земеделие” вече изплати близо 90 млн. лв. по всички схеми обвързано производство в животновъдството, а вторият транш се очаква през декември. През новия програмен период по Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. животновъди и преработватели ще кандидатстват с приоритет и преднина на проектите от 30 точки по мярка 4.1 за модернизация на земеделските стопанства.


*Иновативната инсталация в с. Добродан е разработена в рамките на проекта „Енергийна ефективност и по-добро качество на млякото в българските ферми“, изпълняван от „Биоселена“, Тракийския университет и най-голямата норвежка неправителствена организация Norges Vel. Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Норвежкия финансов механизъм „Иновации за зелена индустрия“.

Инсталацията бе отличена в Конкурса за иновации в рамките на Международната селскостопанска изложба „Агра 2015“ в Пловдив (раздел „Машини, инсталации и технологии в животновъдството“). Панел от инсталацията и материали са системата проекта бяха представени на серия изложения през тази година и предизвикаха голям интерес сред фермери и селскостопански производители за евентуално внедряване и на други места в страната. Успешното внедряване на енергоспестяващата инсталация бе един от двата български проекта, специално представени в Годишния доклад за грантовете по Финансовия механизъм на ЕИП и Норвежкия финансов механизъм 2014-2015.

 


 
Коментари
 
Й.Малджански - 06-11-2015 г. 12:20:43

Ролята на фермера е да произвежда мляко а не топла вода.С тази инвестиция не се е увеличила млечността на кравите нито млякото е станало по качествено защото вимената на кравите вече не се мият а се дезинфецират и забърсват с кухненска хартия.Млякото навсички крави е еко продукт и незнам кой малоумен ветеринар вкара това сертивициране така че да не спеколират на тази тема като не разбират нищо.

 
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg