EUR 1.9558
USD 1.7730
CHF 1.7891
GBP 2.2097
CNY 2.5089
you tube
mobile version

Български предприемачи в странство

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

Български предприемачи в странство

mail18:00 | 01.11.2010прегледи 3111 коментарикоментари 0


Мира Лазарова
Колко силен е един бизнес може да се разбере от неговите инвестиции на пазари извън собствената му страна, това е христоматийно правило. Колко силен е българският бизнес?

Нови инвестиции в Украйна и Сърбия
Преди броени дни „Каолин" АД официално откри фабриката си за обогатяване на кварцови пясъци в Украйна, съобщи самата компания. Инвестицията е на стойност над $15 млн. и е осъществена за две години. Фабриката произвежда продукти за стъкларските заводи в региона. Инвестицията е част от дългосрочната стратегия за международна експанзия на дружеството. С този проект „Каолин" АД става най-големият български инвеститор в Украйна. „Каолин" АД е водещ производител на индустриални минерали и единствената по рода си компания в Югоизточна Европа.
През септемви в Инджия (област Войводина) бе открита фабрика на фирмата МонБат за преработка на стари оловни акумулатори и изработването на сплави на базата на оловото. Инвестицията от над 12 млн. евро е най-голямото българско вложение в Сърбия през последните две години. В града се откриват 70 работни места и за първи път в Сърбия ще бъде приложена система за събиране, складиране и преработване на стари оловни акумулатори. Според председателя на УС на МонБат Атанас Бобоков през следващите месеци ще се осъществява пробното производство на завода, а от януари ще започне и редовното му функциониране. Той каза още, че се планира и изграждане от фирмата на завод за производство на акумулатори на вече съществуващия терен. Фабриката за преработка на акумулатори ще произвежда 15-16 хиляди тона олово и сплави годишно. Според него технологията е най-добрата и ненадмината по ефективност в областта на преработката на акумулаторен скраб, което дава сигурност за бъдещето на МонБат в град Инджия.

Ковачки – големият провал в Сърбия
Намеринията на крупния Христо Ковачки бяха за инвестиции от 100 млн.евро в Сърбия. Миналата седмица обаче стана ясно, че Агенцията за приватизация в Сърбия разтрогна договора за продажба на фабриката "Невена" от Лесковац на българската фирма "Булцват", собственост на Христо Ковачки. Договорът е развален, защото купувачът не спазвал производствения график и социалната програма, съобщиха от профсъюза на "Невена". Агенцията даде на "Булцват" 15 допълнителни срока да изпълни договорените задължения, но фирмата не го е направила. "С развалянето на договора приключи агонията на 257 работници, които от месеци не получаваха заплати и надбавки. Надяваме се, че фабриката няма да пропадне и работниците няма да останат на улицата, защото имаме обещание от агенцията, че фабриката ще бъде преструктурирана", каза председателят на Независимия синдикат във фирмата Небойша Перович. "Булцват" е собственост на българския бизнесмен Христо Ковачки, който купи 15 сръбски фирми. Договорите за продажбата на 13 от тях са развалени, посочва агенция Бета.

Къде и колко се инвестира?
Българският бизнес инвестира извън страната основно през последните шест години.
Първите данни БНБ съобщи през 2004 година - 20 млн.евро български инвестиции за 2003 година, според доклад на Банк Аустриа Кредитанщалт цифрата е 150 млн. евро с всичките условности.
Без да има подробна статистика, която да илюстрира точно тенденциите, може да се каже, че пикът на българските вложения в Сърбия, Македония, Албания, Румъния и Турция бе през 2007 и 2008 г. Това са и основните дестинации, към които се насочват те, инцидентни са случаите на активност в държави извън Югоизточна Европа.
Според данните на БНБ през 2008 г. от България към чужбина са инвестирани повече от 510 млн.евро, като основно тези средства са използвани за придобиване на дялов капитал в различни държави, освен това 83 млн. евро са вложени в имоти, 30 млн.евро в телекомуникации, 22 млн.евро във финансово посредничество и други.
През кризисната 2009 година българските компании ограничат инвестициите си в реалната икономика, като се насочват главно към имоти /40 млн. евро/ и финанси /26 млн.евро/. През 2010 година пак според данни на БНБ българските инвестиции в чужбина са 3.3 млн.евро /януари-август/, като те са в строителство, недвижими имоти и търговия.

Търговията - предпочитана
Българските компании инвестират по три начина – участие в приватизация в съответната държана, инвестиции на зелено, създаване на смесени дружества с местни партньори. Приста ойл е лидер както в производство и продажби на моторни и индустриални масла в Югоизточна Европа така и голям български инвеститор в чужбина. Фирмата оперира в 20 държави от региона, като пазарното й присъствие в отделните страни е между 5 и 55%.
През май бе открит първият български четиризвезден хотел в чужбина – „Палменвалд Шварцвалдхоф” от веригата „Шарлопов хотелс”. През март ЦКБ пое Статер банка - Куманово, като получи от Комисията за ценни книжа разрешение за оферта за изкупуване на всички обикновените акции на Статер банка.
Въпреки тези и други примери българските компании основно се ориентират към търговия, като вероятно причина за това са по-скромните финансови възможности. Белла България, един от най-големите производители от хранителната промишленост, оперира и на пазара в Румъния, където е изградила собствена търговка структура. Техномаркет има 21 магазина в Сърбия, магазини в Словакия, Словения, Косово, Хърватска, Черна Гора, Македония и Босна. Доверие Брико АД представлява марката Мосю Бриколаж в Сърбия със свои магазините там.
Любопитно е, че малкото останали големи държавни компании не инвестират в чужбина. Дори тези от енергетиката като НЕК, който е в основата на БЕХ, създаден с цел експанзия на външни пазари, не инвестира никъде. Същото се отнася и за Булгартабак, БДЖ и т.н. Фирмите, инвестиращи в чужбина обикновено са стигнали максимума на местния пазар и в чужбина търсят нови възможности за печалба и производство.
Като цяло българският бизнес няма сериозно присъствие на пазарите в Европа. Въпреки, че според проучване на Economist по оценки на мултинационалните компании, който работят тук, страната се оценява като ключов пазар - между петия и десетия най-важни пазари от Източна Европа.
Освен липсата на значителен финансов ресурс друга причина, която обяснява текущата ситуация, е скромната иновативност на местния бизнес. Според проучване за състоянието на иновациите в ЕС България, Латвия и Румъния са "догонващи страни" в ЕС в областта на иновациите, но и трите държави действат бързо да достигнат средното равнище в съюза. Това обаче ще стане в средносрочен план, отбелязва още проучването.

 


 


 
 
 
Още от рубриката
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg