EUR 1.9558
USD 1.7740
CHF 1.7785
GBP 2.2595
CNY 2.4988
you tube
mobile version

БНБ повиши прогнозата си за икономиката

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

БНБ повиши прогнозата си за икономиката

mail17:10 | 26.08.2019прегледи 349 коментарикоментари 0


БНБ повиши прогнозата си за нарастването на българската икономика до края на 2019 година, като очаква да възлезе на 3.7%. Това е записано в публикувания на интернет страницата на централната банка „Икономически преглед" за второто тримесечие, в който се анализират основните макроикономически показатели.

Според анализаторите на БНБ, икономиката ще се ускори спрямо 2018 г., когато нарастването беше 3.1 на сто.

Ревизии в прогнозата за БВП и за инфлацията (24 юни 2019 г. спрямо 21 декември 2018 г.)

* Данните за 2018 г. са отчетни, а не прогнозните към 21 декември 2018 г.

Източник: БНБ.

На какво се дължи промяната

Промяната се свързва със свиването на отрицателния принос на нетния износ, докато положителният принос на вътрешното търсене за растежа на реалния БВП ще отслабне спрямо 2018 г. поради по-ниския растеж на частното потребление. В същото време ще се възстанови растежът на износа на стоки след отчетения през 2018 г. спад, причинен от временното понижение на производството на метали и петролни продукти в резултат от ремонт на производствени мощности. Фактор, който ще ограничава износа на стоки и услуги през годината, ще бъде потиснатият растеж на външното търсене.

Реалният внос на стоки и услуги ще ускори слабо темпа си на растеж през 2019 г. в съответствие с описаната динамика на износа и очакваното запазване на растежа на вътрешното търсене. Приносът на вътрешното търсене за растежа на реалния БВП през 2019 г. се очаква да отслабне, което ще отразява забавяне на растежа на частното потребление под влияние на отчетеното в края на 2018 г. и началото на 2019 г. понижение на потребителското доверие и повишаване на несигурността.

Факторите, които ще продължат да подкрепят растежа на частното потребление през 2019 г., ще бъдат запазващата се дългосрочна тенденция към увеличение на номиналните и реалните доходи от труд на домакинствата, а също и ниските нива на лихвените проценти, стимулиращи търсенето на кредити.

Прогнозираното подобряване на инвестиционната активност и нарастването на правителственото потребление ще продължат да подкрепят растежа на вътрешното търсене, като частично ще компенсират по-ниския принос на частното потребление.

Нарастването на инвестициите в основен капитал ще се определя главно от прогнозираното значително увеличение на публичните инвестиции както във връзка с ускорено изпълнение на проекти, съфинансирани с европейски средства, така и по линия на увеличени национални инвестиции на правителството. В същото време несигурната международна среда ще бъде ограничаващ фактор за инвестициите на фирмите.

Съобразно заложените в бюджетната рамка за 2019 г. по-съществени увеличения на заплатите в публичния сектор очакваме през годината растежът на правителственото потребление да остане силен.

Икономика ще се забави през 2020 и 2021 година

В сравнение с прогнозата, публикувана в бр. 4 на „Икономически преглед" от 2018 г., очакваме растежът на реалния БВП да бъде по-висок през 2019 г. и по-нисък през останалата част от прогнозния период. За това ще спомогнат по-голямата заетост, повишените трудови доходи, ниските лихви по кредитите, които ще подкрепят частното потребление, уточняват анализаторите на централната банка.

За периода 2020-2021 г. анализаторите на БНБ очакват растежът на реалния БВП да се забави плавно спрямо 2019 г. и да достигне 3.4% през последната година на прогнозния хоризонт. Това ще се определя от свиването на положителния принос на всички основни компоненти на вътрешното търсене за растежа на реалния БВП и от по-слабия растеж на износа спрямо 2019 г.

Основни фактори за забавянето на частното потребление ще са прогнозираното по-слабо нарастване на разполагаемия доход на домакинствата в реално изражение в сравнение с 2019 г. и запазването на висока норма на спестяване. Допусканото завършване на инфраструктурни проекти, финансирани от националния бюджет, се предвижда да доведе до отслабване на инвестиционната активност в края на прогнозния период. В същото време този ефект ще бъде частично компенсиран от по-голямото усвояване на средства от европейските фондове в последната фаза на текущия цикъл на финансиране от ЕС, а също и от очакваното плавно повишаване на частните инвестиции предвид дългосрочната тенденция към намаляване на работната сила и увеличаване на разходите за труд. Очакваното по-слабо нарастване на разходите за възнаграждения на персонала и здравеопазване ще допринесат за прогнозираното забавяне на растежа на правителственото потребление през 2020-2021 г.

Инфлацията

Годишната инфлация, чиято динамика до голяма степен се влияе от международните цени на петрола и храните в евро, се очаква да се ускори слабо в края на 2019 г., възлизайки на 2.6%, след което да се забави и да остане на нива близо до 2% до края на прогнозния хоризонт.

Спрямо прогнозата, публикувана в бр. 4 на „Икономически преглед" от 2018 г., очакванията ни за общата инфлация през 2019 г. остават без промяна (виж втората таблица), докато за 2020 г. прогнозата ни е ревизирана надолу, а за 2021 г. - в посока по-висока инфлация. Ревизиите отчитат най-вече промените в допусканията за динамиката на международните цени на основни стокови групи, както и влиянието на вътрешни за България фактори.

Рисковете за макроикономическата прогноза

клонят към реализиране на по-слаб растеж на реалния БВП и произтичат най-вече от външната среда, където има рискове от по-слабо от прогнозираното нарастване на търсенето на български стоки и услуги. Вътрешен фактор, който създава несигурност за реализиране на прогнозата, е динамиката на съфинансираните от ЕС и от националния бюджет публични инвестиции. Рисковете пред реализирането на прогнозата за инфлацията клонят към по-висока инфлация от предвижданото и произтичат най-вече от възможността за по-висока инфлация при енергийните продукти и при базисните компоненти.


Тагове: БНБ, икономика
 
 
 
Още от рубриката
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg