АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


От началото на 2020 година "Топлофикация София" е изплатила 240,3 млн. лв. на „Булгаргаз“, като от тях 181,6 млн. лв. са директни банкови преводи, което е с 13,2 млн. лв. повече спрямо същия период на 2019 г. и 58,7 млн. - прихващания по силата на тристранни споразумения.


За над половината онлайн бизнеси (55%) повишеният риск от измами при дигиталните трансакции е основно опасение по време на пандемията. Това показва международно проучване на Paysafe - специализирана платформа за дигитални разплащания.


Дигиталното евро ще бъде електронна форма на валутата на централната банка, която подобно на банкнотите ще "дава възможност на всички - както на домакинствата, така и на компаниите - да извършват всекидневни разплащания бързо, лесно и при пълна сигурност".


Срокът за разплащания на глобално ниво се очаква да се удължи до 66 дни през 2020 и до рекордните 68 дни през 2021 година. Оборотният капитал на родния бизнес остава блокиран средно за 99 дни, алармира Euler Hermes


35% от потребителите в страната се доверяват на дигиталните портфейли за изпращане на парични средства на приятели и семейство; при 32% от българите парите в брой, с които разполагат, са намалели


Mastercard и българската компания myPOS подписаха стратегическо партньорство, което цели засилено въвеждане на технологиите за картови разплащания сред малките и средни предприятия (МСП) в Европа. МСП са основният играч в европейската икономика.


Банките въвеждат най-бързо новите технологични решения - вече не можем да си представим банковия сектор без електронната търговия и разплащания, като те се предоставят вече не само на компании, но и в публичния сектор. Това каза Нина Стоянова, подуправител на БНБ, при откриването на форума "4.0 Революция в банкирането".


Банката за международни разплащания в Базел, която обединява управителите на ЦБ, заяви, че политиците трябва бързо да координират регулаторните си действия в отговор на новите рискове от насочването на технологични компании като Фейсбук към финансите.


Проучване сред 1 000 представители и мениджъри на барове, ресторанти, хотели, кафенета и фирми за бързо хранене в България разкрива, че 64% от участниците в изследването нямат достатъчни маркетинг способности или видимост на марката и това са основните фактори, възпрепятстващи повишаване на приходите.


Финансовият министър съобщи още, че над 330 млн.лв. от тях са от неплатени данъци и осигуровки в т.нар. кешови икономически сектори - заведения за обществено хранене, барове, дискотеки, търговци на дребно на храни и облека, места за настаняване.