АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Призивът идва преди срещата на върха на организацията от 22 до 24 октомври в Казан, столицата на република Татарстан в рамките на Руската федерация. Групата, в която отначало влизаха само Бразилия, Русия, Индия и Китай, вече включва и Южна Африка, Египет, Етиопия, Иран и ОАЕ.
Иранският енергиен министър Абас Алиабади предложи руската електропреносна мрежа да се свърже с тази на Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства чрез Иран, предаде иранската новинарска агенция ИРНА. Той участва в среща на енергийните министри на страните членки на БРИКС.
Сделката за бившата централа е показателна за състоянието на българския инвестиционен пазар на бизнес имоти. “Пазарът е доминиран от сделки за собствено ползване. Активни са основно местни инвеститори, които виждат възможности за придобивания при липсата на конкуренция от големи международни фондове.
Вноската към капиталовите фондове от втория стълб на пенсионното осигуряване е ниска, в размер на 5 на сто, и отдавна е назрял моментът за преразглеждането й и нейното плавно увеличаване до 10 на сто.
Като процент от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) общият размер на активите на местните и чуждестранните инвестиционни фондове към юни е 5,4 процента, при 4,8 процента от БВП към юни 2023 г. и 5,1 процента към края на март т.г.
Иран, който е освободен от ограниченията в квотите за производство, определени от Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) и нейните партньорки, известна като ОПЕК+, се стреми да увеличи максимално производството и износа.
Меморандумите обхващат области за сътрудничество като насърчаване на двустранните капиталови потоци чрез дългови и капиталови книжа. Саудитският фонд, който е сред най-големите суверенни фондове в света, има широк портфейл от инвестиции - от стопанства за фурми до международни конгломерати.
Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 31.12.2023 г. е 5 000 945 души, като нараства спрямо 31.12.2022 г. с 1,58 на сто.
Дефицитът в подсектор „Централно управление“ е в размер на -3 375 млн. лв., или -1.8% от БВП. Подсектор „Местно управление“ е реализирал дефицит от -201 млн. лв., а подсектор „Социалноосигурителни фондове“ е реализирал излишък от 121 млн. лева.