АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Най-високите цени на електроенергията, включително данъците, за битовите потребители през първото полугодие на 2024 г. са в Германия (39,5 евро за 100 киловатчаса), Ирландия (37,4 евро) и Дания (37,1 евро). На обратния полюс са Унгария (10,9 евро за 100 киловатчаса), България (11,9 евро за 100 киловатчаса) и Малта (12,6 евро за 100 киловатчаса).
За сравнение: в Турция е нараснала с 64%, в Албания с 63%, Черна гора – 60%, Румъния – 59%, Полша – 61%, Сърбия – 50%. В същите тези три години минималната заплата в Германия – 1700 евро, нараства с 30%.
Това посочи президентът на КНСБ Пламен Димитров при представянето на изследването на ИССИО за потребителските цени и заплатата за издръжка към края на септември тази година.
Най-скъпи в абсолютни числа остават имотите в столицата - средно по 1840 евро на квадратен метър. Веднага след София се подреждат Варна и Бургас - с цени от 1443 и 1300 евро на квадратен метър. В Пловдив средната цена надминава 1200 евро на квадратен метър, а имотите в Русе се оказват по-скъпи от тези в Стара Загора.
Оранжерийните краставици поевтиняват с 4,2 на сто до 2,48 лева за килограм, докато оранжерийните домати поскъпват с 1,1 на сто до 3,18 лева за килограм.
На годишна база спадът в Германия е от 1,4 на сто спрямо спад от по 0,8 на сто през август и юли. Спадът на енергията възлиза на 6,6 на сто.
Болниците били замесени в разследването, което се води от републиканската прокуратура във връзка със смъртта на новородените.
Хърватският премиер обяви и планове за промяна на формулата за индексиране на пенсиите в съотношение 85:15, отразяващо по-благоприятен индекс между индекса на потребителските цени и номиналния индекс на средната брутна месечна работна заплата.
Цената ФОБ (FOB - Free On Board - на границата на страната износител) на руската пшеница от нова реколта с 12,5 на сто протеин и с доставка през ноември, достигна 230 долара за метричен тон в края на миналата седмица, което е със 7 долара нагоре, каза Дмитрий Рилко, ръководител на консултантската компания "ИКАР".
През 2023 г. 15 227 души са променили своя настоящ адрес от България в чужбина, а 56 807 души са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България. Най-висок е делът на имигрантите от Турция (25 на сто), Украйна (17,5 на сто) и Руската федерация (9,7 на сто).