АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Излишък е отчетен при търговията със стоки (32 млрд. евро) и услуги (19 млрд. евро) на държавите от еврозоната със страните извън валутния съюз. При другите два елемента на текущата сметка на еврозоната е отчетен дефицит - при при първичния доход той възлиза на 4 млрд. евро, а при вторичния доход, на 19 млрд. евро.
Инфлацията в еврозоната през август се е забавила до 2,2 на сто на годишна основа, след като през юли бе на ниво от 2,6 на сто. Това сочат окончателните данни на Евростат, потвърждаващи първоначалните цифри, които бяха публикувани в края на август. Преди година показателят бе на ниво от 5,2 на сто спрямо август 2022 година.
Индексът достига 2,2% през месеца, което е с 0,4 процентни пункта по-малко спрямо предишния месец (2,6%) и се доближава все повече до целта на Европейската централна банка от 2%. Това е най-слабата инфлация в еврозоната от юли 2021 г. насам. Спрямо предходния месец инфлацията през август се повиши с 0,2 на сто.
През май тази година показателят се понижи с 0,2 на сто и в двете зони. Отчетено на годишна основа - спрямо юни 2023 г., производствените цени в промишлеността са се понижили с 3,1 на сто в ЕС и 3,2 на сто в еврозоната.
"Причината, поради която смятаме, че инфлацията ще спадне(...)през идната година, е, че настоящата е последната, през която наблюдаваме съществено увеличение на заплатите. Повишаването им ще продължи, но с по-нормални (темпове - бел. ред.)", заяви главният икономист на ЕЦБ в рамките на лекция, която изнесе в Неапол.
Растежът на брутния вътрешен продукт с отчитане на сезонните фактори е останал стабилен през четвъртото тримесечие на 2023 г. на тримесечна основа. През третото тримесечие БВП остана без промяна в ЕС и се увеличи с 0,1 на сто в еврозоната.
Управителят на Хърватската народна банка коментира, че спекулациите с високите цени, свързани с присъединяването към еврозоната, идват от т.нар. "възприятие за инфлацията", което произлиза от новините и отразяването на цените по отделни стоки, но статистическото измерване на отражението върху цялата потребителска кошница идва по-късно и показва по-ниска инфлация.
Малта (+2,4 на сто) регистрира най-висок ръст на БВП спрямо предходното тримесечие, следвана от Полша (+1,5 на сто) и Кипър (+1,1 на сто). Най-голям спад през третото тримесечие се наблюдава в Ирландия (1,9 на сто), Естония (1,3 на сто) и Финландия (0,9 на сто).
В България е отчетен най-голям спад на промишленото производство през юли 2023 г. спрямо същия месец на миналата година (-11,5 на сто на годишна основа) сред всички страни в Евросъюза, за които са налични данни. Следват Естония (-9,5 на сто) и Латвия (-8,6 на сто).
При търговията със стоки е отчетен излишък в размер на 39 милиарда евро. В сектора на услугите той достига 8 милиарда евро, а при показателя "първичен доход" е регистриран излишък от 4 милиарда евро.