Ще спре ли ЕЦБ да купува активи?

Покупката на активите на Европейската централна банка в размер на 2,3 млрд. евро подкрепи икономическия растеж, но не успя да повиши инфлацията в еврозоната и може да доведе до увеличаване на рисковете за финансовата стабилност в региона, сочи проучване на Бундесбанк, съобщава агенция Ройтерс.

Заключенията в доклада подкрепят дългогодишните виждания на Централната банка на Германия, че ежемесечните покупки на облигации, известни като "количествени улеснения", не са необходими и трябва да бъдат преустановени без каквото да е забавяне, слагайки по този начин край на най-голямата нестандартна стимулираща парична политика, провеждана от ЕЦБ.

Ние намираме, че политика на ЕЦБ по отношение на нейния финансов баланс, която е под формата на директни покупки на активи, понижи финансовия стрес за известен период след шока преди години. Този позитивен ефект обаче се обърна след това, като стресът се увеличава над неговите нива от преди шока, заключава анализът на Бундесбанк.

С оглед на факта, че програмата за покупки на еврооблигации изтича в края на годината, членовете на ЕЦБ ще трябва да обсъдят тази есен дали да удължат покупките на активи и през 2018-а година, или да започнат постепенно оттегляне от "количествените улеснения".

Бундесбанк отдавна твърди, че покупките на активи не само заобикаля правилата, забраняващи на централните банки да финансират държавните бюджети на страните - членки на еврозоната, но в същото време те изкривяват финансовите пазари, потенциално водейки до надуване на ценовия балон на активите, без обаче да допринесат съществено за повишаване на инфлацията.

Нашият анализ показва, че ефектите върху икономическия растеж в еврозоната и в Германия са положителни, но в същото време има индикации за увеличаване на рисковете за финансовата стабилност, допълва изследването на Бундесбанк.

В статията също така се твърди, че предвид голямата парична ликвидност, предоставена от ЕЦБ, търговските банки в еврозоната намаляват отписването на т.нар. "лоши" заеми и отново участват в по-рисково кредитиране, което в крайна сметка води до по-високи рискове за финансовата стабилност.