EUR 1.9558
USD 1.8354
CHF 1.9046
GBP 2.2930
CNY 2.7418
you tube
mobile version

Шест швейцарски "тайни" за инвестиции

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

Шест швейцарски "тайни" за инвестиции

mail06:30 | 02.04.2013прегледи 3440 коментарикоментари 0


Данаил Алеков
Какво може да накара една швейцарска компания да инвестира в България? Това, което доминира в българските представи е, че при изнасяне на производството в България фирмата може да поддържа конкурентни цени на пазара поради ниските производствени разходи тук. Грешка. Отговорът е друг. Оказва се, че този фактор за швейцарските предприемачи не е толкова решаващ, когато определят една или друга държава като аутсорсинг дестинация.
Срещнах се с Томас Дала Векия от OBAL Ltd. (специализирана компания в сферата на техническите продукти като машиностроене, части за машини и сглобяването им; седалище - гр. Берн), на българо-швейцарския икономически форум в Цюрих, който се проведе в средата на месец март. Векия е докторант по мениджмънт и маркетинг на международния бизнес, а през последните 20 години работи с компании от Централна и Източна Европа. За този дълъг период се е сблъскал отблизо с манталитета на българите и останалите балкански народи, затова днес помага на сънародниците си, които имат инвестиционни намерения към България.
Оказва се, че ниските производствени разходи не са достатъчни за един швейцарски инвеститор при избора на България. „Основните причини са 6, всяка от тях е равнопоставена, така че ниските производствени разходи имат тежест около 16% или 1/6 при взимането на решение”, казва Томас.

Дала Векия обръща специално внимание на прословутия швейцарски манталитет, който често пъти е труден за разбиране от българските бизнесмени. Обратното също е валидно – швейцарците не са запознати с балканския манталитет. Томас помага на сънародниците си в преодоляването на социално-културните различия между двете страни. Когато търсим азиатски партньори, отделяме допълнително време, за да преодолеем културните различия, казва Дала Векия. Но когато работим с партньори от Източна Европа първоначално си мислим, че те са като всички останали европейски държави. Културните различия не бива да се подценяват в никакъв случай. Това е и причината много проекти да завършват без успех.
Въпреки, че много швейцарски компании са запазили пазарния си дял и конкурентоспособността си благодарение на аутсорсинг в Източна Европа, обществените нагласи често пъти са критични към изнасянето на производството в други страни. Според някои експерти евтините пазари, известни като LCC (Low Cost Countries) унищожават работните места в Швейцария. За да докаже, че не е така, Дала Векия дава реален пример със швейцарска компания, която работи с подизпълнител в България и по-специално в Русенския регион. От лоялност към партньорите, с които работи, не желае да споменава имена, затова нарича компанията „Мюлер” АД.
„Мюлер” АД е дългогодишен производител на машини в Швейцария. За производството на тези машини са необходими най-различни компоненти и части, които фирмата произвежда в собствени халета в Швейцария или чрез подизпълнители. Самите машини биват сглобявани в Швейцария, след което се изнасят за страните от Еврозоната. Отношенията на пазарната цена и производствените разходи са много добре изчислени и оптимизирани, но фирмата иска да продължи да поддържа конкурентни цени. Това обаче е под въпрос, заради две основни причини.
Първо – производството на частите е много скъпо в Швейцария и второ – нестабилният курс на франка към еврото.
Ако отделните компоненти продължават да се произвеждат в Швейцария е невъзможно да бъдат понижени производствените цени. След задълбочена вътрешна оценка и анализ, „Мюлер” АД стига до извода, че е най-добре да изнесе производството на частите в пазарите в Централна и Източна Европа. След 12 месеца работа с българския подизпълнител, швейцарската компания е доволна от резултатите и е напълно подготвена за бъдещите предизвикателства на пазарите. Работните места в Швейцария се запазват, при това в дългосрочен план.
Изнасянето на част от производството в Централна и Източна Европа не унищожава работните места в Швейцария. Дала Векия е публикувал този пример в декемврийския брой на авторитетното швейцарско списание SEC INFO, издавано от Търговската Камара Швейцария-Централна Европа (Chambre de Commerce Suisse – Europe Centrale). В камарата влизат 17 държави така че потенциалните български подизпълнители трябва да предложат наистина добри условия, за да спечелят доверието на швейцарските си партньори.
Проблемът за българските компании възниква, когато родните предприемачи подходят с недоверие към взаимноизгодна сделка за двете страни, в търсене на по-добри условия. Но тогава инвеститорите се насочват към някоя от останалите 16 държави, с които камарата поддържа отношения.
Производството на части за нуждите на машиностроенето е един от секторите, който разчита предимно на аутсорсинг. Освен чрез подизпълнители в лицето на български компании, не липсват и примери за швейцарски предприемачи, които лично са дошли в България, за да си построят собствен завод.

От 2007 година в Стара Загора успешно работи швейцарската фирма „Оскар Рюег България” ЕООД, собственост на Едуард Хени. В завода се сглобяват метални формовани детайли с висока сложност за автомобилната индустрия, общо 190 различни детайла. Годишният оборот възлиза на 3 млн. лв., като компанията осигурява работа на 86 души. Самият Едуард Хени заявява, че е изключително доволен от условията и качеството на работа.

Цюрих-София


 


 
 
 
Още от рубриката
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg