Човешкият мозък се смаля

За 30 хилядолетия обемът на мозъка на съвременния човек Homo sapiens е намалял с около 10% - от 1500 на 1359 куб.см или колкото една топка за тенис. Мозъкът на жените, който е по-малък от този на мъжете, също се е смалил пропорционално. Измерванията са направени въз основа на черепи, намерени в Европа, Близкия изток и Азия. Според антрополозите това смаляване не е толкова изненадващо доколкото колкото по-мускулест е индивидът, толкова повече сиво вещество е нужно, за да контролира тази маса. А Неандерталският човек – братовчед на съвременния човек, изчезнал преди около 30 000 г. в резултат на още неясни причини - е бил по-масивен и е имал по-голям мозък. Кроманьонският човек, изрисувал стените на пещерата Ласко преди около 17 000 г., е бил Homo sapiens-ът с най-големия мозък. Той също така е бил по-едър от днешните си потомци. Това е било необходимо за оцеляването му във враждебна среда, смята Дейвид Гири, професор по психология в университета на Мисури и автор на трудове за развитието на човешкия мозък през различните епохи. Въз основа на тази констатация ученият е проследил промяната в размера на черепа между 1,9 милиона години и допреди 10 000 г. - период в който нашите предци са живели във все по-сложна среда. Изхождайки от принципа, че колкото по-голяма е човешката концентрация, толкова по-голям е обменът между групите, което води до разделение на труда и до по-разнообразни взаимоотношения между индивидите, той е констатирал, че размерът на мозъка намалява, когато гъстотата на населението нараства. С появата на по-сложни общества човешкият мозък е станал по-малък, защото няма нужда индивидите да са толкова интелигентни, за да оцелеят – помагат им другите, обяснява Дейвид Гири. Смаляването на мозъка не означава, че съвременните хора са идиоти в сравнение с предците си. Те са развили други форми на по-усъвършенствана интелигентност – категоричен е професорът по антропология Брайън Хеър от университета Дюк, Северна Калифорния. Подобен паралел съществува между опитомените и дивите животни, казва той. Така кучетата вълча порода имат по-малък мозък от вълците, но са по-интелигентни, защото разбират жестовете за комуникация на хората. Това показва, че няма тясна взаимовръзка между размер на мозъка и коефициент на интелигентност, който се определя според способността да се стига до заключения и да се твори. Ученият посочва примера с шимпанзетата, които са агресивни и властни, и имат по-голям мозък от маймуните бонобо, които са по-цивилизовани, тъй като използват симулацията на сексуалния акт или чифтосването, за да решават конфликтите. Човеците са едновременно шимпанзета и бонобо, нашите най-близки и братовчеди, казва ученият, като се надява, че в хода на еволюцията чертите на бонобо ще надделеят за доброто на всички. /АФП/БГНЕС