Четири нови сорта българска роза

Повече от 350 години българското розово масло е ненадминато по качество в цял свят и основателно е заслужило репутацията си на превъзходен природен продукт. Това каза директорът на Института по етеричномаслени култури в Казанлък гл. ас. д-р Наташа Ковачева на семинар „Съвременни изследвания върху генетиката, селекцията, технология на производство и преработка на маслодайната роза”. Тя обясни, че за достигане на това съвършенство редица наши учени са работили години върху селекцията й. Селектирани са четири сорта – Елейна, Янина, Свежен, Искра, които обаче до този момент още не са намерили широко приложение в практиката. Те обаче са изключително ценни, защото са високопродуктивни по отношение добивите на свеж цвят и етерично масло. От друга страна са устойчиви към болести и ниски температури и могат успешно да бъдат предложени за по-широко разпространение. Всеки от тях е характеризиран по стопански показатели и качество на етеричното масло.
В света има почти 200 вида и повече от 18000 сорта рози. Розопроизводството в България се основава на вида Rosa damascena Mill. f. trigintipetala Dieck (Казанлъшка маслодайна роза) и с ограничено присъствие на Rosa alba L. (Бяла маслодайна роза). Освен тях, в миналото са се срещали като примеси или са се отглеждали на незначителни площи стамболската роза, сакарската роза и някои други видове, които са се отличавали от казанлъшката с по-ниското съдържание на етерично масло. Освен наши местни форми и видове, след 50-те години на миналия век са внесени видове, културни форми и сортове от чужбина, с цел да бъдат проучени и селектирани.

През 2004 г. са купени 14 образци маслодайни рози от колекцията на David Austin - Англия, принадлежащи към групата на най-старите видове рози, селекционирани преди 1867 г., които се използват за производство на етерично масло. Те са включени в много колекции от рози и се ценят заради красивите и ароматни цветове и античен произход. Интродуцираните рози са изследвани по фенотипни признаци, съдържание и състав на етеричното масло. Някои от тях са ценни поради ремонтантния си цъфтеж и високата устойчивост към болести.

На по-късен етап са внесени и други маслодайни рози, включително и вероятните родителски форми на Rosa damascena Mill. f. trigintipetala Dieck, а именно Rosa fedtschenkoana, Rosa gallica, Rosa moschata. Всички интродуцирани рози се изследват, с цел включване в селекционна програма.
Представени бяха резултати от хибридизацията при маслодайната роза - характеристика на отбрани хибриди, съдържание и състав на полученото розово масло, възможности за прилагане в биологичното производство на устойчиви към болести хибридни форми.
Въпреки, че Българското розово масло е с относително постоянен състав и сравнително тесни граници на вариране, количествени различия в компонентите се наблюдават както при селекционираните сортове и внедрената популация, така и при смесването им в хамури (смеси ). Вложено в хамур, етеричното масло от Rosa alba L. дава отражение върху мирисовата оценка в положителна посока. Проведените изследвания показват възможности за получаване на стандартно розово масло, чрез контролирано смесване на етерични масла от селекционираните сортове, популация и вида Rosa alba L. Получените данни и оценки биха могли да намерят практическо приложение при внедряване на сортовете в производството.

По време на семинара специално внимание беше отделено на бялата маслодайна роза. В миналото тя е присъствала паралелно в насажденията с Казанлъшката маслодайна роза. В старите стандарти за суровина са посочени и двата вида, но днешният международен стандарт за розово масло категорично посочва само R.damascena Mill. В изследователската работа по-малко е застъпена Rosa alba L. Но търсенето на нови аромати, включително и от розово масло, както и неизследвания потенциал на Rosa alba L. провокират работата с нея. Изследванията върху фенотипното вариране на цвета, вариране в състава на розовото масло и генетично разнообразие сред представителите на Rosa alba, използвани за дестилиране на масло в България бяха представени от доц. д-р Красимир Русанов от Агробиоинститута в София./източник:Селскостопанска академия