Хлебопроизводители срещу веригите

Четири асоциации на производители на хлебни изделия, месни и млечни продукти настояха за държавна намеса, чрез която да бъдат повишени цените на техните стоки в България, като обвиниха големите търговски вериги, че държат цените ниски и оказват натиск върху българските производители.

Какъв е отговорът на Сдружението за модерна търговия, в което членуват основните търговски вериги:

Българският пазар на търговия на дребно с храни е сред най-конкурентните в Европа

Модерната търговия наистина има голям принос за понижаването и стабилизирането на цените на храните у нас. Един от основните фактори за формирането на цените са възможностите и пазарното поведение на клиентите. В този аспект трябва да се отбележи и по-ниската покупателна способност на потребителите в страната в сравнение с други европейски държави. Българският потребител, като цяло, е ориентиран към търсенето на качествени хранителни стоки на ниски цени. Това поведение също е определящо за ценовите нива на хранителните продукти в магазините.

Много важен фактор за ниските цени на храните у нас е и силната конкуренция в търговията с бързооборотни стоки. В България пазарната концентрация в този сектор е сред най-ниските в страните от ЕС. Докато в повечето страни от Западна Европа най-големите пет компании държат между 70 и 90% от пазара, а в Централна и Източна Европа този дял е около 60-65%, у нас десетте търговски вериги с най-високи приходи заемат около 40% от пазара. Останалите 60% се държат от по-малки и регионални вериги и самостоятелни магазини. Делът на международните търговци в търговията с бързооборотни стоки е едва 1/3, а останалите 2/3 се държат от български собственици.

Производителите имат алтернатива

Модерната търговия включва десетки търговски вериги с голямо разнообразие на формати - квартални магазини, дискаунтери, супермаркети, хипермаркети и кеш енд кери. Освен тях в страната има десетки хиляди малки специализирани и смесени магазини, тържища, фермерски пазари, а през последните години се появават и все повече онлайн търговци на храни. Всички те дават на всеки български производител огромен избор от потенциални партньори в сферата на търговията на дребно с храни.

Съчетанието на силно конкурентен и малък по мащаб пазар с относително ниската покупателна способност и постоянната заплаха от нови регулации, обяснява защо България е извън картата на атрактивните места за инвестиране от големите международни търговски вериги. За последните осем години нито една такава компания не е влязла на нашия пазар.

В същото време търговци като Penny, Mercator и гигантите Delhaize и Carrefour напуснаха страната. А много опити на български инвеститори за навлизане на пазара с различни формати се провалиха. Въпреки това, всеки международен или български инвеститор, който смята, че може да печели добре на този пазар е добре дошъл на него.

Колкото повече конкуренция има, толкова повече печели клиентът

Благодарение на конкурентното присъствие на пазара на големите вериги, на потребителите се осигурява все по-високо качество на оптимални за условията цени, тъй като модерната търговия обикновено налага свои стандарти на качество, които надхвърлят държавните. С развитието на този формат на търговия хората получиха и достъп до огромно разнообразие от продукти. Докато малките магазини предлагат средно 500 вида стоки, при дискаунтърите броят е около 1.3 хил., в супермаркетите е 12 хил., а в хипермаркетите стига до 35 хил.

За по-малко от две десетилетия след навлизането си в България, големите международни вериги съществено допринесоха за това пазаруването да се превърне във все по-приятно преживяване. Освен богат избор от качествени продукти на ниски цени на едно място, хората получиха и удобства като много каси, големи паркинги и дори детски площадки. Осигуряването на този комфорт и удобство е резултат от значителните инвестиции на търговските вериги, които също се покриват от приходите от продажби.

Регулациите биха могли само да повишат цените

От финансовите отчети на най-големите търговски вериги ясно се вижда, че печалбата им е средно около 2-3% от оборота. В същото време скорошен анализ на пазара, изготвен от Комисията за защита на конкуренцията показва, че средните печалби на българските производители на храни са многократно по-високи.

Големите търговски вериги работят изцяло „на светло“, те са сред най-големите данъкоплатци в България и полагат много усилия, за да се справят с нелоялната конкуренция на „сивия“ пазар, на който част от производителите продават без ДДС. По публично оповестявани данни на самите асоциации на производителите сивият сектор при тях стига до 50%.

Въвеждането на регулации в отношенията между търговците и техните доставчици означава на практика контрол върху цените, ограничаване на конкуренцията, изкривяване на пазара и води до икономически катастрофи. Актуален пример за последиците от държавните интервенции при ценообразуването е Венецуела. Провалът на централизираните социалистически икономики, както и българската икономическа история също са показателни за вредността им.

Подобна интервенция на пазар у нас би могла да е от полза за някои производители, но ще навреди на 7 милиона български потребители, като най-потърпевши ще бъдат социално слабите българи. Свръхрегулациите освен това биха стимулирали вноса за сметка на продажбите на българските доставчици.

Важен аргумент срещу въвеждането на подобни регулации е и фактът, че те биха били незаконни (вж. официално решение на Комисията за защита на конкуренцията, че такава политика и практика от страна на държавата нарушава принципите на пазарната икономика и свободата на конкуренцията).

Не на последно място, Договорът за функциониране на ЕС предвижда, че за постигане на целите на ЕС, държавите-членки следва да избягват въвеждането на икономическа политика, която би противоречала на принципа за отворена пазарна икономика и свободна конкуренция.

Стотици български производители печелят от отлично партньорство с търговските вериги

Анкета сред членовете на Сдружението за модерна търговия, проведена преди месец показа, че в периода от средата на 2018 до средата 2019 г. повече от 67% от асортимента в основните хранителни категории в Billa, Kaufland, Lidl и T MARKET се състои от български продукти. Този дял е най-висок при месните продукти – 76%, следван от хляба със 73%, млечните продукти с 64% и плодове и зеленчуци с 57%.

Всяка от четирите вериги работи с между 120 и 200 български производители и помага за развитието на техния бизнес. Български компании произвеждат и почти 40% от продуктите под собствени марки на ритейлърите.

Благодарение на партньорството с веригите, производителите успешно развиват бизнеса си – например реализират по-големи количества стока, оптимизират производствения си капацитет и имат по-добра прогнозируемост на приходите във времето, което им позволява да реализират инвестиции. Много важни са и инициативите на веригите за повишаване на конкурентоспособността на българските производители, като подкрепа за сертифициране по международни стандарти, споделяне на ноу-хау и съвети за повишаване на ефективността.

През последната година над 45 български компании развиха бизнеса си и излязоха на международни пазари, благодарение на партньорството си за експорт с търговските вериги, включително чрез производството на собствени брандове за ритейлърите. Изнесените тук аргументи и факти категорично сочат, че стотици български производители печелят от отлично партньорство с търговските вериги, а българският сектор на търговията на дребно е изключително конкурентен и това е изцяло в полза на българските потребители.

Процесът на работа

Всяка търговска верига има различни практики при договарянето със своите доставчици и производителят може да избира кои от тях са най-приложими спрямо неговия бизнес. Ето защо генерализирането на подхода на работа и поставянето на всички търговски вериги под общ знаменател е некоректно и не отговаря на реалността.

Предвид правилата на лоялната конкуренция не може по никакъв начин да се разкриват и публикуват чувствителна информация относно цени и други условия от отношенията с доставчиците, нито да се влияе при определяне на пазарната политика и ценообразуването. В този смисъл, ако се търсят конструктивни решения и резултати, би следвало да се призоват конкретните доставчици, които са имали проблем с дадени вериги да адресират същия конкретно към съответния свой контрагент.

Заключение

Предложените от някои производители нови регулации биха били груба непазарна намеса в свободата на договарянето. Подобни стъпки биха влошили бизнес средата, биха довели до увеличаване на цените, а потърпевши от тях биха били не само българските потребители, а и самите производители.