Хипермаркети vs. бакалници

Диана Ангелова, Progressive.bg
През 2010 година природата ни подложи на сериозни изпитания: опустошителни земетресения, пожари, вулкани и наводнения. На българския пазар батални сцени предизвика отварянето на магазините Lidl. До края на януари тази година обектите им в страната вече са 20. Ако през 2009 година единствено откриването на Карфур и dm остана по-запомнящо се и от значение за развитието на пазара, то 2010 в своя край донесе няколко нови имена на важни играчи и преразпределянето на пая стана още по-динамично. В столицата отвори врати и Темпо (на сръбската Делта Макси), който даде заявка да е първият истински конкурент на Метро кеш енд кери. В Темпо продават на дребно и едро, като потребителите не се нуждаят от специална клиентска карта. Изпълнителният директор на Пикадили АД, Николай Нешев, в интервю за сп. Регал нарича Темпо „хитър маркет” заради формата, който цели да бъде полезен и удобен за широк брой различни потребители. Съдбата на управляваната от него компания също беше широко дискутирана през годината и предстои да разберем дали Пикадили (и Делта Холдинг) скоро ще е с нови собственици – белгийския гигант Delheize. Подобен на кеш енд кери формат откри и Меркатор – те кръстиха обекта си Roda Megamarket, който има смесена концепция на търговец на дребно и кеш енд кери формат, т.е. в обекта могат да пазаруват както крайни клиенти, така и фирми с поръчки на едро. Така само в рамките на една година Метро се сдоби със сериозна конкуренция, въпреки че според данни на агенциите за проучване на пазара делът на кеш енд кери форматът е спаднал през последните месеци.
Модерна търговия vs. традиционна търговия
Експанзивното навлизането на международни ритейлъри през последната година у нас сериозно размести пейзажа на пазара с бързооборотни стоки. Модерната търговия постоянно увеличава дела си за сметка на традиционната. Веригите идват у нас със сериозен опит, големи инвестиции, познато име, добра репутация и най-вече – търговски нюх, постигнат с години работа в конкурентна среда и силно развита пазарна икономика. Срещу тях се изправят малките магазини, чийто собственици в голямата си част са отваряли навремето първите квартални бакалии и гаражчета. Те са развили своя бизнес на принципа ‘проба-грешка’, в условията на сива икономика, банкови кризи, инфлация, девалвиране на валутата ни и т.н., но не и в условия на силна пазарна конкуренция. Тази битка изглежда обречена. Нужно е само да погледнем страните в Западна Европа и ще видим какво идва насам – веригите постепенно ще завоюват още по-добри позиции, а традиционната търговия ще трябва някак да се отличи, за да запази своите клиенти. Малките магазини не могат да използват същите инструменти за печелене на потребители – цените във веригите са по-ниски, защото те продават повече и договарят по-добри условия. Собствените марки също са сред силите на веригите. Друга „запазена марка” е големия брой артикули, без значение дали са силни брандове или никому неизвестни евтини стоки. Традиционната търговия все още има добри позиции и може да ги запази, но само ако положи усилия ясно да се разграничи от похватите на веригите и създаде друг тип усещане за потребителя от пазаруването – лично отношение, по-интересен асортимент, акцент върху специфични групи продукти, напр. био и здравословни храни и т.н.
Компаниите
Изминалата година беше изключително трудна за повечето компании в ритейла. Доходите на хората чувствително намаляха и имаше сериозна промяна в потребителните навици. Тенденциите към търсене на по-високо качество, специализирани био и феър трейд храни, гурме и преуим продуктите постепенно беше забавена и изместена от необходимостта на хората да сложат в кошницата си максимално достъпни продукти. Освен това, с агресивното навлизане на дискаунтърите, много техни собствени марки заместиха познатите брандове заради по-добра цена. В такъв момент българските производители и вносители трябва да бъдат особено гъвкави, сговорчиви и иновативни, за да успеят да постигнат добри условия с веригите и да продават повече.